Паметта на Истанбул
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
130 „Петте стълба на исляма“ е обобщаващо наименование за основните ценности в сунитския ислям. Терминът не се използва в шиитския ислям. Според сунитите петте най-важни базисни принципа на религията, които задължително трябва да бъдат спазвани от всеки правоверен, са: шахада (символ на вярата – един бог), хадж (поклонение), салят (молитва), саум (пост), зекят (данък милостиня). – Б. пр.
131 Шестте основи на вярата, които всеки мюсюлманин трябва да приема, са следните: вяра в Аллах; вяра в меляйкетата (ангелите); вяра в книгите (писанията); вяра в пратениците; вяра в Съдния ден; вяра в съдбата. – Б. пр.
132 Религиозна организация, орден. – Б. пр.
Не се въздържах да му припомня отново 32-рия аят на сурата „Трапезата“: „Но нали според свещения Коран който убие човек, той сякаш е убил всички хора, а който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора“133.
133 Превод проф. Цветан Теофанов. – Б. пр.
Докато казвах това, снизходителни пламъчета просветнаха в зениците на Максуд: „Неправилно си го запомнил, трябва да знаеш целия аят, не само едната му част“. След това изрече целия аят първо на арабски, а след това и на турски: „Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята“134.
134 Аят 32. – Б. пр.
Почудих се дали Максуд казваше истината, или се опитваше да ме заблуди. Като видя съмнението ми, с гордост изрече: „Иди вкъщи, отвори Свещената книга и виж какво пише в нея. Ако не знаеш арабски, иди и питай ходжите, които знаят – и те ще ти потвърдят думите ми. Но щом заговорихме за сурата „Трапезата“, в следващия аят е казано следното: „Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия пратеник и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има огромно мъчение...“135.
135 Аят 33. – Б. пр.
Този аят не го знаех, и още по-лошо – разбрах, че бях пълен невежа за онова, което беше написано в Корана. Но не се предадох и му казах, че отново ще прочета Свещената книга и пак ще си поговорим.
Тичешком се прибрах вкъщи, отворих Корана на турски и го прочетох този аят – едно към едно беше същото, каквото казваше и Максуд! Умът ми, който и преди беше претъпкан с въпроси, напълно се обърка. Срещнахме се с Максуд в двора на джамията „Султан Селим“ и му признах, че е бил прав. Изобщо не се надуваше. Напротив, съвсем скромничко ми отвърна: „Не аз съм правият, а всемогъщият Аллах и неговият пророк Мохамед. Би било голямо щастие да можехме да сме достойни техни раби!“.
Говорехме пред гробницата на султан Селим І Явуз хан136. „Как можем да бъдем достойни за тях? Как можем да сме техни достойни раби?“, попитах го аз. Очите му заблестяха и съвсем тихо промълви: „Като не се подчиняваме на злото и не му се предаваме. Като освобождаваме братята си мюсюлмани от тиранията. Защото спасилият един човешки живот е спасил всички хора“.