Танц с огледала

Той скочи от покрива, приземи се с претъркулване и се затича. Дългите ножове сами се озоваха в ръцете му. Искаше му се да разполага с лъка си, но бе скрил огромното оръжие извън Ейнджълпорт, защото с него само щеше да привлича внимание. Нищо, и ножовете щяха да се окажат достатъчни. Макар Стражителя определено да притежаваше умение — малцина се сблъскваха с Диредон и оцеляваха — този път той щеше да намери смъртта си.

Макар да се придвижваше бързо, елфът напредваше прикрит — искаше присъствието му да остане тайна за всички, включително и собствените му сънародници. Ако се разчуеше, че той е присъствал на битката, а не е помогнал, щяха да се намерят мнозина, склонни да го обявят за предател и страхливец. Диредон нямаше намерение да се забърква в политически нелепости.

По средата на пътя му от прозорците на имението се изви дим, а елфите започнаха да изскачат. Една от враждуващите страни бе запалила къщата — коя, Диредон нямаше представа. Той побърза да се скрие сред сенките и зачака.

Стражителя прескочи стената, спуснал се да преследва бягащите. На свой ред Диредон последва него. В една уличка човекът забави ход, изгубил жертвата си. Следотърсачът продължи да тича със същата бързина. Честта не му позволи да наръга противника си в гръб. Притежаващият подобни умения заслужаваше да умре в честен бой.

— Стражителю! — извика елфът, миг преди да скочи в атака. Човекът се извъртя рязко. В очите му изникна тревога, което леко развесели Диредон. Дори и такъв противник се страхуваше от него.

Остриетата им се сблъскаха. Този път елфът бе подготвен за бързината на врага си и се впусна в ритъм на непрекъсната офанзива. При открилата се възможност, когато Стражителя се опита да нанесе бърз контраудар, Диредон се възползва от пролуката в отбраната. Кракът му блъсна брадичката на противника.

— Удар за удар — обяви елфът и се усмихна. Много скоро човешки армии щяха да се отправят към горите им, но в момента това нямаше значение: той бе намерил достоен противник, който заслужаваше смърт.

Стражителя не споделяше веселието му. Той отскочи и побягна към една от близките постройки, за чийто покрив се вкопчи и се понесе нагоре. Диредон възнамеряваше да го последва, но не го стори, неочаквано разубеден от инстинктите си. Същите инстинкти го накараха да се извърти рязко и да издигне ножове в защита.

Кинжалите на непознатата жена изкънтяха върху остриетата му и се впуснаха в бърза поредица от удари. Нейната бързина почти се равняваше на тази на Стражителя. Но най-силно впечатление му направи гъвкавостта й — струваше му се, че има насреща си сънародничка. Но умението й с кинжалите далеч не бе толкова добро. Диредон премина в настъпление, за да не й позволи да го притисне към някоя от околните къщи. В един момент той отрази насочен към него удар и на свой ред замахна с десницата си. Жената се извъртя: би избегнала удара му, ако той бе истински, а не подвеждащ. Елфът се възползва от грешката й, за да пристъпи напред, изблъска кинжалите й и поде завършващия си удар.