Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
— И с право — възпротиви се испанката. — Бюджетът на Испания да се одобрява от Брюксел? И кой в крайна сметка управлява тази страна? Германците?
Томаш се разсмя.
— Точно това е проблемът — отбеляза той. — Страните от еврозоната искат еврото, но не приемат мерките, които ще го запазят! Всички статистики сочат, че дадена валута работи само при централизирана власт, в която има финансово, бюджетно и политическо единство. Ако страните не са готови да отстъпят Управлението в тези три аспекта, еврото няма да е възможно! Точка. Разбираш ли?
— Как така невъзможно? Досега беше!
— Защото досега живеехме в добри времена, вече ти обясних! Една валута може да се изпита само във време на криза, а не когато всичко върви по мед и масло. В момента минаваме през труден период и о, изненада! Появиха се противоречия, на които еврото не може да устои. Трябва да направим избор. Продължаваме напред или се връщаме там, където бяхме преди еврозоната. Не можем да продължим да живеем в тази ничия земя!
Ракел въздъхна, примирена.
— Muy bien, да предположим, че направим тази крачка и изгубим част от автономията си. Това ще спаси ли еврото?
— Не знам. В еврозоната съществува разделение между страни кредиторки и страни длъжници. Има два проблема с приоритетно значение. Във всяко валутно пространство центърът печели власт за сметка на периферията, за което тя трябва да получи нещо в замяна: бюджетен трансфер. Това се случва в Америка и всяка страна с единна валута. Ню Йорк праща пари на Орегон, Лондон — на Съсекс. За да е възможна еврозоната, германците трябва да надмогнат себе си и да се съгласят да превеждат пари към периферията като компенсация за загубата на власт. Дали ще го направят?
— Съмнявам се…
— Ако не го направят, това ще влоши нещата. Вторият проблем не е икономически, а политически, свързан с демократичната легитимност на хората, които взимат решения. Еврото е преди всичко политически проект, който цели да присъедини Германия и да гарантира мира в Европа, нали така?
— Разбира се, вече спомена за това. Еврото ни гарантира мир.
— Щом е така, защо в Атина палят немски знамена? Размяната на обиди между германци и гърци е нещо много сериозно и показва на онези, които са имали съмнения, че еврото всъщност не гарантира мир, а една уязвимост, която заплашва да се превърне във война. Това е тежък проблем, който трябва да бъде разрешен, за да се запази единната валута. Препъникамъкът се крие в легитимността на тези, които взимат решения. Как е възможно в демократични времена една власт да управлява хора, на които не им е дадена възможност да гласуват за нея? Тоест при делегирането на власт към центъра всъщност се случва така, че немските управляващи започват да ръководят португалците, без самите те да са имали думата при избирането им. Така не може. Необходимо е да се даде възможност на цялото население на еврозоната да гласува за тези, които всъщност я управляват. Това означава, че тази територия трябва да се превърне във федерация и всеки един европейски политик да може да се кандидатира за лидер в изпълнителната власт, като организира кампания в Германия, Франция, Португалия и Италия, така както един кандидат-президент на Съединените щати прави такава във Флорида, Кънектикът, Охайо и Тексас.
Ракел зарови пръсти в косата си.
— Всичко това е много сложно — сподели тя. — Смяташ ли, че само в тези условия еврото ще се запази?
— Не виждам друг начин. Ако не се справим с всички тези проблеми, еврото скоро ще влезе в колапс. Може да отнеме години, може да се случи и утре, но ще се срине или ще се пречупи. Противоречията трябва да бъдат изгладени.
— Да предположим, че тези слаби места бъдат изчистени и еврото оцелее — предложи агентката от Интерпол. — Това ще реши ли проблемите на Испания, Португалия и страните от периферията?
Историкът скръсти ръце и с леко наклонена настрани глава, за миг се взря в събеседницата си.
— Първото нещо, което трябва да проумееш, е, че чудеса не съществуват — каза той. — Един анализ на повече от двеста банкови кризи, последвани от дългови кризи, ни позволява да си направим ясни изводи. Когато лихвените проценти на един огромен дълг станат по-високи от процентите на икономически растеж, както се случва в Средиземноморския клуб и други страни, вноските за заема вече не могат да се плащат. В такива случаи кризите на дълга приключват с девалвация на паричната единица или работните разходи, или с неплатежоспособност. Независимо от това какво казват демагозите, всяко едно от тези решения е болезнено и е свързано със строги мерки. В историята няма нито един случай, при който погасяването на дълг да се е осъществило без рестрикции. Нито един.