Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
— Ти нали говориш португалски?
— Да, велики Магус. Както знаете, живял съм няколко години в Бразилия.
Подчинявайки се на властния жест на началника си, мъжът с информационните технологии скочи от мястото си, което бе заето от Балам. Шефът по сигурността придърпа лаптопа и постави курсора в полето за писане. Погледна към шефа си, в очакване на инструкции.
— Сега пиши — започна Магус. — Здравей, Томаш. — Замълча, докато подчиненият му набираше текста на португалски. — Новината за моята смърт е леко преувеличена. — Отново направи пауза, докато Балам тракаше по клавиатурата. — Едва сега ми позволиха да ползвам компютъра. — Ново прекъсване. — Един ден бях в кома, но вече се възстановявам и тази сутрин ме изписаха от интензивното отделение. — Пауза. — Сетих се за нещо жизненоважно, което забравих да ти кажа. — Магус почака няколко секунди, докато шефът на охраната превеждаше съобщението. — Трябва незабавно да отидеш във Флоренция. — Отново замълча. — Утре в полунощ бъди в Уфици и попитай за Мефистофел. — Магус изчака. — Той ще ти помогне да се измъкнеш от тази бъркотия. — Последна пауза. — Прегръщам те твой приятел Филипе.
Балам приключи c писмото и го прочете на глас, превеждайки текста, за да може шефът му да се убеди, че всичко е точно. Когато свърши, постави мишката на бутона send. Преди да кликне върху бутона, той се обърна към шефа си.
— Да го изпращам ли, велики Магус?
Доволен от себе си, президентът се усмихна.
— Да.
Шефът по сигурността натисна левия бутон на мишката и съобщението беше изпратено.
В залата се разнесоха одобрителни възгласи с ласкателни поздравления, които се силеха към Магус.
Капанът бе заложен.
LI
Море от хора изпълваше "Лас Рамблас"[107] в самия център на Барселона: едни се движеха целенасочено нанякъде, други се разхождаха безгрижно и зяпаха витрините. Томаш не виждаше изгледи трафикът да се раздвижи, затова нетърпеливо протегна ръка и побутна рамото на таксиджията.
— Оставете ни тук — каза той предвидливо на португалски, знаейки че каталунците не харесват кастилски. — Ще повървим пеша.
Пътниците слязоха на ъгъла на улица „Ла Бокериа“ и Ракел, която добре познаваше града, махна с ръка към най-високата точка на булеварда.
— Площад „Каталуня“ е там горе.
— Да вървим тогава.
Заизкачваха се по „Лас Рамблас“ с бърза крачка, като спряха само да си купят сладолед — ягода и шоколад; бяха гладни и похапването на нещо сладко щеше да им даде енергия. Тръгнаха отново и след няколко минути стигнаха до площад „Каталуня“. Задръстването беше ужасно и навсякъде бе пълно с хора и коли. Завиха наляво и влязоха в огромната сграда на FNAC[108].
— Сега ли намери да си купуваш книги? — възнегодува испанката. — Какво търсим тук?
— Не и книги — отвърна Томаш, отправяйки се право към секцията с компютрите. — Искам да купя лаптоп.
Ракел се ококори от изненада.
— За какво?
— Трябва да се свържа със старческия дом на майка ми — обясни той. — Ако се обадя по стационарен телефон, ще разберат, че сме в Барселона. Ако ползвам мобилен, могат да ни проследят чрез GPS. Остава само компютърът.
— Защо не отидем в някое интернет кафене?
— Защото онези ще засекат IP адреса, от който е изпратено съобщението, и ще разберат, че сме в Барселона.
Агентката от Интерпол се плесна театрално по челото.
— Прав си, разбира се — възкликна тя. — Бях забравила за това.
Лаптопите бяха изложени на два дълги щанда. След като ги разгледа, Томаш избра малък модел с издръжлива батерия и на ниска цена; седемчасова батерия и достъп до Wi Fi го устройваше напълно.
— Този е идеален.
Улица „Монцио“ представляваше тесен проход само за пешеходци, толкова забутана, че се стори на Томаш идеалното място, за да спрат и да влязат в интернет. Минаха през сводеста врата и влязоха в „Четирите котки“, ресторант, чиято атмосфера напомняше бар с приглушената си жълта светлина. Избраха си маса в салона, близо до затъмнените прозорци, възможно най-далеч от вратата.
— Как само уцели мястото, Томаш! — каза Ракел, любувайки се на украшенията и старите фотографии в рамки, окачени на стените. — Знаеш ли къде сме?
— В ресторанта, който е посещавал Пикасо — отвърна историкът. — Защо?
107
Известен булевард в Барселона с много заведения, магазини и туристически атракции, ежедневно изпълнен с туристи от целия свят. — Б. пр.
108
Френска верига магазини, която продава компютри, фотографски принадлежности, книги и музикални продукти. — Б. пр.