Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Просто искам да му се обадя, преди да си тръгна — каза той ведро. — Надявам се, че ще ме извините задето идвам само за няколко минути и няма да мога да остана за вечеря. Имам неотложна работа… разбираш.
— Разбира се. — Дънрос добави: — Жалко, че няма да можеш да останеш.
Лицата и на двамата бяха напълно безизразни. С изключение на очите им. Всичко беше в очите им. Омраза. Гняв. Дълбочината им я потресе.
— Помолете Йан Дънрос да ви покаже Дългия коридор — каза й Горнт. — Чувал съм, че там има прекрасни потрети. Никога не съм влизал в Дългия коридор — само в билярдната зала. — Тръпки я побиха, когато видя как го гледаше Дънрос.
— А срещата ви тази сутрин — попита Кейси с вече подредени мисли, като сметна за разумно веднага да извади всичко наяве пред Дънрос. — Кога беше уговорена?
— Преди около три седмици — отвърна Горнт. — Мислех, че вие сте главният му директор. Изненадан съм, че не ви е казал.
— Линк е нашият тай-пан, господин Горнт. Аз работя за него. Не е длъжен да ми казва всичко — каза тя, вече по-спокойна. — Трябваше ли да ми каже, господин Горнт? Важно ли беше?
— Може да стане. Да. Официално заявих, че можем да предложим по-изгодни условия, отколкото „Струан“. За всичко — Горнт отново погледна към тай-пана. Тонът му стана малко по-твърд. — Йан, исках лично да ти съобщя, че сме на една и съща сергия.
— И затова ли дойде?
— Това е едната причина.
— А другата?
— За удоволствие.
— Откога познаваш господин Бартлет?
— От около шест месеца. Защо?
Дънрос сви рамене, после погледна към Кейси, а гласът, лицето и цялото му същество не издаваха нищо друго, освен доброжелателност.
— Не си знаела за никакви преговори с „Ротуел-Горнт“, нали?
Тя искрено поклати глава и изпита благоговение пред умението на Бартлет да планира нещата в далечна перспектива.
— Не. В ход ли са вече преговорите, господин Горнт?
— Бих казал, че да. — Горнт се усмихна.
— В такъв случай, ще видим, нали? — каза Дънрос. — Ще видим кой ще направи по-добрата сделка. Благодаря ти, че ми го съобщи лично, макар че не беше необходимо. Естествено знаех, че и ти ще проявиш интерес. Нямаше нужда да си правиш труда.
— Всъщност има доста сериозна причина — каза остро Горнт. — Нито господин Бартлет, нито тази дама биха могли да осъзнаят колко жизненоважна е за вас „Пар-Кон“. Почувствах се задължен да им го кажа лично. А също и на теб. И, разбира се, да предам поздравленията си.
— Защо жизненоважна, господин Горнт? — попита Кейси, живо заинтересувана.
— Без сделката с вашата „Пар-Кон“ и печалбите, които ще бъдат реализирани от нея, „Струан“ ще фалира, би могла да фалира само за няколко месеца.
Дънрос се изсмя така, че онези, които тайно подслушваха, потрепериха и увеличиха малко силата на гласовете си, ужасени от мисълта, че „Струан“ би могла да фалира, като в същото време се питаха: Каква сделка? „Пар-Кон“? Да продаваме ли или да купуваме? „Струан“ или „Ротуел-Горнт“?
— Това е напълно изключено — каза Дънрос. — Няма абсолютно никакъв шанс!
— Мисля, че шансът е доста голям. — Тонът на Горнт се промени. — Все едно, както ти каза, ще видим.
— Да, точно така, а междувременно… — Дънрос млъкна, защото видя Клаудия Чен, която се приближи с неудобство.
— Извинете, тай-пан — каза тя, — личната ви поръчка за разговор с Лондон е изпълнена. Чакат ви.
— О, благодаря ти. — Дънрос се обърна и извика Пенелоуп с ръка. Тя моментално дойде. — Пенелоуп, би ли забавлявала за момент Куилън и госпожица Чолок. Трябва да говоря по телефона. Куилън няма да остане за вечеря — има неотложна работа. — Той им махна весело и ги изостави. Кейси забеляза животинското изящество на походката му.
— Няма ли да останеш за вечеря? — попита Пенелоуп с явно облекчение, въпреки че се опита да го скрие.
— Не. Извинявам се за неудобното положение, в което ви поставих с внезапното си идване, след като бях отклонил любезната ви покана. За съжаление не мога да остана.
— О, в такъв случай… би ли ме извинил за момент, връщам се веднага.
— Не се притеснявай за нас — каза меко Горнт. — Можем да се грижим и сами за себе си. Още веднъж извинявай за безпокойството — изглеждаш прекрасно, Пенелоуп. Не си мръднала. — Тя му благодари и той й махна за довиждане. Отдъхна си и отиде при Клаудия Чен, която чакаше наблизо.