Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
9:35.
Какви ги вършеше с живота си?
Протегна се и се изправи, като реши да види кой друг ненормален стои по това време в офиса. До вратата се спря — беше кабинетът на Марк, осветлението работеше. Още не се бе връщал на работа. Кристина прекоси приемната.
Чувството за разочарование, което я обзе, когато разбра, че не е Марк, я стъписа. Не си бе дала сметка, че очаква да го види, че иска да го види. Губеше си времето, чакаше кога той ще събере сили да се върне на работа и като си помисли, че може да го види тази вечер, сърцето ѝ ускори ход.
Но не беше той. Друг мъж стоеше до прозорците, обвили всички стени, и съзерцаваше завладяващата гледка. Тя почука на отворената врата.
— Уес?
Фаръл се обърна и се усмихна едва-едва. Нямаше начин да скрие умората си.
— C’est moi. Мислех, че вече всички са си отишли.
Кристина влезе в стаята.
— Мога ли да ти помогна?
— Не мисля. — Той ѝ показа един ключ. — Марк ме помоли да мина на път за вкъщи и да му донеса документацията по неприключените дела. Май възнамерява да се върне на работа. — Уес се приближи до бюрото на Духър и отвори куфарчето си. — А ти какво правиш още тук?
Кристина сви рамене.
— Натягам се. Исках до утре сутринта да съм приключила с резюмето. Как е Марк?
Фаръл я погледна.
— Доста зле. Не съм го виждал от погребението. Говорихме по телефона. — Успя да натъпче всички папки на Духър в куфарчето си и го затвори. — Ще се оправи, Кристина. Той е стабилно момче.
— Не знам дали това би му помогнало в подобен момент.
— Е — усмихна се унило Фаръл, — поне не пречи. — Вдигна куфарчето, заобиколи бюрото и се приближи до Кристина. Излязоха от кабинета, Уес угаси осветлението, затвори вратата и я заключи.
— Уес. Ти безпокоиш ли се?
— За кое?
— Марк. Полицията. Сам каза…
Той се обърна към нея и раменете му увиснаха.
— Не искам да говоря за Сам. И с полицията не знам какво става, честно да ти кажа. Не мисля, че и Марк е наясно. Засега са го оставили на мира. Може би това е добър знак.
— Не ми звучиш много уверен.
— Защото не съм.
— Но ако не е бил там…
— Знам. Само че ако си предубеден да видиш нещо, ще се учудиш колко често ще го виждаш. Мисля, че в полицията са зациклили по случая с Транг и изведнъж от виден бизнесмен Духър се превръща в потенциален заподозрян. А станеш ли такъв, знаеш как е. Много по-лесно е да обвиниш някого втори път.
— Не и ако не е бил там!
— Може би. Но им трябва само някой в игрището за голф, който да не може да се закълне, че Марк цяла вечер му е бил пред очите и след това ще тръгнат да обикалят квартала на Марк и ще разпитват всички дали са видели Духър или някой, който прилича на него, или колата му, или някоя кола, която да прилича на неговата. И някой ще е видял нещо или така ще си мисли, а на тях само това им трябва. Дори и Сам… не. Трябва да тръгвам.
Фаръл се запъти към асансьора.
— Какво за Сам, Уес?
Той направи още няколко крачки и спря.
— Какво се е случило със Сам?
Уес се обърна.
— Сам е чудесен пример за това, което се опитвам да ти кажа.
След като нае Рита и тя си тръгна, Глицки се върна в кухнята и започна да разтребва. Тогава звънна пейджърът му. Набра изписания номер и научи, че Пол Тию още работи и му е звъннал от уличен автомат през десетина пресечки.
Изглеждаше, че Глицки го беше изпратил по друга сляпа следа, но за втори път в разстояние на два дни Тию бе открил нещо важно. Ейб му каза адреса си.
Едва бе отворил вратата и Тию започна:
— Доктор Питър Харис. Като отидох там, разбрах, че не мога да го питам — той нямаше да знае — за липсващи хирургически ръкавици, защото бройките не се контролират. Но за кръвта е сигурен. Дори мисли, че знае за коя точно кръв става въпрос, въпреки че няма да може да го докаже.
— И защо?
— Защото човекът е мъртъв и кремиран.
На Глицки му беше хрумнало да разпита лекаря на Духър, за да види дали не са му изчезвали флакони с кръв напоследък. Духър трябваше да е взел кръвта отнякъде и най-вероятното място беше кабинетът на собствения му лекар. Затова каза на Тию, че най-добре е да почнат с гинеколога на Шийла, когото вече познаваха. Спокойно можеха да предположат, че семейният лекар — лекарят на Марк — ще се появи някъде в нейната документация.
— Наложи ли ти се да споменеш Духър? — Засега в полицията се опитваха да държат информацията с ЕДТА далеч от медиите, така че гледаха да не използват имена.