Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
— И какво?
— Става въпрос за кръвта по леглото на Шийла. За която се предполага, че е на извършителя, който се е порязал при боричкането. Кръвта не е на Духър, но знаеш ли какво?
— Нещо общо с ЕДТА, нали?
Глицки почти се усмихна.
— Имаш бъдеще в тази професия, Пол. Кръвта по леглото на госпожа Духър е наситена с ЕДТА.
— Което означава?
— Че Духър е намерил някаква кръв — може би от лекаря си, може би оттам, откъдето е намерил хирургическата ръкавица, нямам представа. Решил е да я разлее насам-натам и да ни прати, нас, празноглавците, да търсим някой с кръвна група А положителна или с други думи, не може да е той. Но за негово съжаление, флаконът, който е взел, не е бил чист.
Тию зацъка с език.
— И откъде е можел да знае?
Глицки се изправи.
— Трагедиите са пълни с подобни въпроси.
27
Във вторник сутринта, в десет и петнайсет, Глицки, Тию, Аманда Дженкинс и Франк Батист застанаха пред бюрото на Арт Драйсдейл. Вратата на кабинета беше затворена.
Седнал зад бюрото си, Арт ги оглеждаше.
— Колко ми е хубаво, че всички накуп сте се сетили за мен. Курабийки щях да опека, ако ме бяхте предупредили. Тази песен знаете ли я? Не я ли знаете?
Глицки беше сигурен, че Тию я знае, но не иска да привлича внимание върху себе си. Останалите се спогледаха. Заговори Аманда Дженкинс.
— Арт, искаме да поговорим за Марк Духър.
— Какво за него?
— Убил е жена си — обади се Глицки.
— Добре де. Проблемът какъв е? Всичките ли трябва да се изсипете, за да ми го кажете?
Глицки реши и да продължи:
— Проблемът е, че освен това е убил и Виктор Транг, а Франк ми казва, че господин Лок може да има нещо общо със спирането на разследването. И ако по някакъв начин политически е вързан с Духър…
Драйсдейл вдигна ръка.
— Чакай малко. Крис Лок не е спирал никакво разследване. Точка. Крис Лок не пречи на правосъдието и за това няма да говорим. Ясно ли ви е?
Всички кимнаха.
Драйсдейл посочи шефа на отдел „Убийства“.
— Франк, казвал ли съм ти да спреш да се занимаваш с убийството на Транг?
Батист преглътна.
— Каза, ако скоро не получим някакви истински доказателства, да задвижим напред.
— И получихме ли някакви истински доказателства? Които да издържат на превратностите на един процес?
— Не.
— Добре. Толкова по старите неща. А тези приказки за жена му какви са? Шийла беше, нали?
Глицки отново се обади:
— Иска ми се да ти разкажа всичко — малко е объркано — и след това ти ще ми кажеш какво мислиш.
— Ейб, извинявай. — Драйсдейл се обърна към Аманда: — Това чула ли си го вече?
— Да, господине. Но и за Левън Коупс бях чула, а стигнахме до различни изводи.
— И това ли е като Коупс?
Глицки се намеси:
— Прилича на случая Коупс по това, че знаем извършителя. Още от началото.
Стиснал здраво устни, Драйсдейл клатеше глава.
— Знаеш ли колко кофти започва да ми става?
— Точно заради това търсим съвет от теб.
Смехът на Драйсдейл отекна в малката стая.
— Прекрасно. Нека се запише, че съм затрупан от изблици на искреност и доверие. — Той се наведе напред и опря лакти в бюрото. — Добре, хайде да ви чуя. Ако ми хареса, ще го разкажа на жена си. Ако и тя го хареса, ви пускам на разширен състав от съдебни заседатели. Обещавам.
По-късно, към единайсет и половина, Драйсдейл навря глава в отдел „Убийства“, видя Глицки зад бюрото му и тръгна към него.
— Обадих се на Лу. — Имаше предвид Лу Гърка. — Днес специалитетът му се казва „гръцка пица с пиле кунг пао“. — Съпругата на Лу беше китайка и често менюто изобилстваше с подобни интересни кулинарни мешаници. — Поръчах и за двама ни и ще е готово след… — Драйсдейл погледна часовника си, — точно седем минути.
— Вкусно звучи — изправи се Глицки, — но идвам само защото искам да видя как го правят. И аз го готвя в нас и никога не се получава.
Настаниха се в едно сепаре в задната част на затъмнения ресторант. Масата се намираше под нивото на улицата. Прозорците с дървени щори започваха на височината на главите им, а отвън гледката включваше две кофи за боклук, залостената задна врата на някакво бюро по труда и множество графити.
По време на срещата в кабинета си Драйсдейл беше слушал внимателно и бе казал, че иска да прегледа докладите, но по принцип няма да има нищо против предявяването на обвинение срещу Марк Духър.
Ала с Глицки се познаваха по-отдавна и точно по тази причина сега обядваха заедно.