Кадифеният губернатор

— Позна те — подсмихна се Голованов. — Всичко ли разбра, приятелю важен? Как ще тръгнеш, по анцуг или ще облечеш униформата?

Всичко се разви от хубаво по-хубаво, без излишен шум, без викове и стрелба.

Но навън, където ги чакаха Демидич и Филя, нещата се промениха.

— Бръмчи мотор — рече Филя, допрял длан до ухото си.

— Нищо не чувам…

— Скоро ще видиш.

Колите, с които пристигнаха, бяха предвидливо скрити в гъсталака, така че от пътя бе невъзможно да се видят. От гората изскочи джип и бързо спря пред вратата. От колата слязоха четирима, тръгнаха към портичката, но веднага спряха, стреснати от звънката заповед на Демидич.

— Стой! Ръцете зад главата!

Тримата вдигнаха ръце, но четвъртият, след като се хвърли професионално на земята, успя да пусне автоматичен откос. В отговор се чу сух единичен изстрел и младежът изпусна оръжието с див писък.

— Иванич! — извика Голованов, като чу стрелбата. — Дръж! — кимна към подполковника. — Бързо, Глеб!

— Стойте, гадове! — изрева Демидич, като излезе от храстите с готов за стрелба автомат.

Може би бандитите нямаше да се подчинят на Демидич, но от портата стремително изтичаха Голованов и Глеб. На Голованов не му оставаше нищо друго, освен да наблюдава смаяно как престъпниците падат като подкосени от ръцете и краката на каратиста с черен пояс.

— Е, морски пехотинецо — въздъхна Голованов. — Върви вътре и поговори със задържания. Ако мълчи, свирни ми.

Дойде Филя, надвеси се над ранения.

— Какво скимтиш, драги? Боли ли? — обърна се той ласкаво към младежа.

— Къде го удари? — попита Демидич.

— В ръката.

— А той защо се държи за корема?

— Сигурно го е закачило… Какво ти е на стомахчето, драги?

— Я се… — изсъска младежът и погледна злобно непознатите. — Скапани ченгета!

Дойде Голованов:

— Превържи го. Кърви като недоклан овен.

— Къде си служил? — попита Филя и извади от джоба си бинт и шишенце с йод.

— Ти не си ходил там! — злобно, но вече по-спокойно отвърна младежа.

— Реагираш професионално и не стреляш лошо. Удари дънера. Жалко за дървото, ако загине.

— Жалко, че този, който беше зад дървото, не пукна — изскърца със зъби младежът.

— Тогава нямаше да стрелям в ръката ти — усмихна се Филя. — Гледай ти, наистина е закачило и корема! Ама работа… Я съблечи ризата.

— С какво? Ръката ми е неподвижна!

Филя съблече ризата на младежа и видя на рамото му позната татуировка, каквато можеше да носи само от Афганистан. Филя мълчаливо оголи и своето рамо.

— „Вълците“… — каза младежът и попита: — От разузнавателната рота на Саргач?

— Куршумът не е на дълбоко. Мърда. Ще потраеш ли?

— Да имаш водка…