Приемане [bg]

Наблюдаваш другите на мониторите. Всички с изключение на лингвиста изглеждат спокойни, движенията им са отпуснати, не нервничат. Лингвистът обаче цялата трепери. Мига бързо. Устните й се движат, но думи не се чуват.

Техникът те поглежда в очакване на заповед.

— Пуснете ме да вляза — казваш.

— Тогава ще трябва да започнем целия процес отначало.

— Няма проблем.

Да, няма проблем. Твоята решителност стига и за двама ви. Засега.

Сядаш внимателно срещу лингвиста. Опитваш се да пропъдиш мислите от първото си преминаване на границата и отраженията върху Уитби, но в момента виждаш само неговото лице — не това на Сол, не това на майка си. Човешката цена през годините, изгубените и съсипани животи, продължителните конфликти. Изопачаванията и претекстите. Всичките лъжи… и за какво? Неспособен да види иронията, Лаури те поучава в щаба си: „Едва когато идентифицираме нарушените функции и заболявания в един организъм, можем да предизвикаме реакция, чиято логика би била да премахнем самите проблеми.“

На лингвиста са назначени психотропни медикаменти. Оперирана, прекондиционирана, пречупена, с промит мозък, натъпкана с фалшива информация, противоречаща на собствената й сигурност, изградена отново, и всичко това на някакво ниво й е известно, пожелала го е доброволно — Лаури научава, че е изгубила свои близки на забравения бряг, което я прави най-подходяща заместничка на Глория. Това малко те тормози, дразни те, а според Лаури е върхът в изкуството му. Неговото скрито оръжие — толкова напрегнато, че се разкрива пред очите ти. Психологът на единайсетата експедиция, само че от друг ъгъл.

Лицето й изразява объркани импулси, устата й неволно се отваря; иска й се да каже нещо, но не знае какво. Очите й са присвити, сякаш очаква удар, отбягва погледа ти. Уплашена е, чувства се сама и предадена, още преди да е стъпила в Зона X.

Все още можеш да я използваш в мисията, можеш да намериш десетина начини да я употребиш, дори повредена. Храна за спотайващото се в топографската аномалия. Храна за Зона X, заблуда за другите участници в експедицията. Но ти не искаш разсейващи елементи, не и по този начин. Само ти. Само биологът. Макар че планът ти е изстрел в тъмното, търсене пипнешком.

Навеждаш се и взимаш ръката й между своите. Няма да я питаш дали все още иска да дойде с вас, дали може да го направи. Няма и да й заповядаш да го направи. А когато Лаури разбере какво си сторила, ще бъде твърде късно.

Тя те гледа с безизразна усмивка.