Приемане [bg]

Нямаше как да продължи; стигнал бе до най-отдалечената част на забравения бряг — боровата гора, върху която никой нямаше претенции, която никой не желаеше, в която никой не живееше. Спря и слезе. Силуетите на тъмните дървета, звуците на совите, безбройните шумоления, лисицата, която се спря и го погледна без страх, звездите, които се въртяха и стрелкаха горе.

Запрепъва се в мрака, подпираше се на палмите и клоните на храстите, пробиваше си път през шубраците, стъпи с крак в черната вода, отдръпна се назад. Остра миризма на лисича пикня, усещане за животно или животни, които го гледат. Опитваше се да запази равновесие. Опитваше се да запази самообладание. В главата му обаче се отваряше цяла вселена, пълна с образи, които не разбираше и не можеше да разбере.

Цъфтящо растение, което не може никога да умре.

Дъжд от бели зайци, посечени посред скока си.

Жена, която се навежда над скално езерце, за да докосне морска звезда.

Зелен прах от труп, разнесен от вятъра.

Хенри, застанал на върха на фара, гърчи се и трепери, докато приема сигнали някъде от много, много далеч.

Мъж с военна униформа, който се препъва по забравения бряг, а всичките му другари са мъртви.

И светлина, която го намери отгоре, прикова го на място и извърши някаква жизненоважна трансакция.

Усещане за мъртви листа. Миризма на пламтящ огън. Далечен лай на куче. Вкус на пръст. Над главата му — преплитащи се клони на борове.

В съзнанието му се издигаха странни разрушени градове, а с тях и искра, обещаваща спасение. И каза Бог, че е добро. И каза Бог: „Не се съпротивлявай.“ Само че единственото му желание беше да се съпротивлява. Вкопчен в Чарли, в Глория, даже в баща си. Баща му, който проповядваше, изпълнен с вътрешна светлина, сякаш обладан от нещо по-велико и неподвластно на езика.