![Един от 100 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/1/edin-ot-100-bg-download.jpg)
Един от 100 [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-399-062-7
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един от 100 [bg]». Краткое содержание книги:
В спалнята нямаше легло, само дюшек на пода. Дрехите в гардероба бяха подредени като по конец.
Имаше още една стая, на вратата й беше монтирана скъпа солидна ключалка.
— Намерихме я отключена — поясни Хари. — Явно е бързал.
Влязох в стаята. Върху дълга маса бяха поставени различни електронни устройства включително компютър и монитор. Две от устройствата приличаха на видеокасетофони. В ъгъла стоеше видеокамера, монтирана на триножник. Безброй кабели като змии пълзяха по пода.
— Система за видеозаписи и монтаж на филми — обясни Хари. — Карл Тейлър от отдела по електроника каза, че е аматьорска, но качествена. Имало дори устройство за специални ефекти.
На масата имаше четири видеокасети.
— Гледахте ли ги? — попитах.
— Не. Карл само провери дали устройството не е свързано с бомба или друга щуротия.
— Голяма работа сте, братко. Да видим записите.
Хари пъхна касета в прореза. Екранът стана сивосинкав, но нямаше образ, само „снежинки“ От тонколоните, монтирани над масата, се чу глас. Хари завъртя някакво копче, звукът се усили.
— … стомахът е празен, което означава, че са изминали няколко часа от последното приемане на храна…
Настръхнах — гласът беше на Ейва.
Партньорът ми се опита да изчисти образа — снежинките изчезнаха, на екрана се появи кадър в едър план на ръце с окървавени латексови ръкавици, които изваждаха стомах от отворена коремна кухина. Камерата се отдалечи и показа Ейва, надвесена над трупа на Дюшам.
— Мамка му, какво е това, Карс? На кого са притрябвали видеозаписи от аутопсии?
Превъртях напред лентата — отново видяхме трупа но Дюшам, но заснет от друг ъгъл. Заредих друга касета — този път трупът беше на Нелсън, процедурата още не беше започнала.
— Този извратеняк си пада по аутопсиите, така ли? — промърмори Хари. — Убива хора, за да гледа как ги режат.
— Едва ли е само това. Какво означават посланията? Предполагам, имат някакъв смисъл.
Отново превъртях лентата. Кадрите пак бяха заснети от различни ъгли, някои бяха в много едър план. Линди беше използвал материала, заснет от трите камери, после беше „изрязал“ ненужното, както правят монтажистите в киното.
На третата касета пак беше заснета аутопсия, само че трупът беше на Бърлю.
— Три трупа, три касети с кадри, заснети от камерите над масата — казах замислено. — Да видим какво има на четвъртата. — Взех я и забелязах, че върху кутията с остър предмет е издълбана звезда. Пъхнах я в прореза, механизмът изщрака и забръмча. Отначало екранът беше тъмен. Постепенно се откроиха устни, филмът беше черно-бял, много контрастен, устните приличаха на движеща се абстрактна рисунка. Отваряха се, затваряха се. Говореха. Шепнеха.
Гласът беше на Уил Линди.
— Не го прави. Забранено е, защото е лошо, неприлично. Ще те обадя на мама — добави едновременно заплашително и умоляващо. — Моля те… не ме докосвай. Помогни ми, мамо. Тя ме опипва!
Камерата показа изящни женски пръсти — пръстите на Ейва, които милваха гърдите на мъж, пощипваха зърната му. Линди изпъшка и закрещя:
— Тук е, мамо. Лошото момиче е тук! Опипва ме навсякъде!
Следващият кадър беше заснет от една от камерите над масата за аутопсии. Обективът се фокусира върху ръцете на Ейва — тя прокара длани по плоския корем на мъжа, приглади срамните косми, докосна пениса.
Ъгълът на камерата се скоси.
С Хари ахнахме — Ейва се наведе и започна да прави орален секс с трупа на Джералд Нелсън.
Трийсет и трета глава
Високопроходимият джип попадна на участък с блатиста почва, но това не беше сериозно препятствие за мощната машина. До брега на реката оставаха по-малко от два километра. Ченгетата нямаше да намерят колата му — тя лежеше на дъното на дълбок поток. Денят беше прекрасен — небето беше затулено от моравосиви облаци, валеше проливен дъжд, който заличаваше следите. Всъдеходът премина през повалено дърво и подскочи, той се поизправи и присви колене, за да омекоти удара.
Мама, която лежеше завързана отзад, тихо изстена. Въздействието на приспивателното започваше да отслабва. Беше го изсипал в кафето й, после тя стана кротка като агънце и въобще не оказа съпротива, когато я поведе към колата си. От опит знаеше, че не разполага с много време — всеки момент тя щеше да се събуди и тогава — горко му! Когато се разгневеше, мама ставаше много опасна.
В далечината видя високите дървета, които скриваха корабчето. Беше в безопасност, никой не знаеше къде се намира. Възнамеряваше да поговори с мама за лошите неща, които се бяха случили в миналото, после да й покаже какъв е станал.