Опиянена от теб

— Mon Dieu! Защо асансьорите в тази сграда са толкова бавни? — обърна се той към охраната с типичен френски акцент. — Невъзможно е на човек да са му необходими цели двайсет минути, за да слезе от последния етаж.

— Господин Крос идва насам — отговори му сухо човекът от охраната, без да става от стола си.

Жиро като че ли усети погледа ми, извърна глава към мен и присви очи. Отдръпна се от бюрото и тръгна насреща ми. Кройката на костюма му беше по-различна от тази на костюмите на Гидиън. Сакото бе по-вталено на кръста, а крачолите на панталона по-тесни. Първото ми впечатление беше за човек, който е прекалено спретнат и скован, човек, който упражнява властта си, като налага правила.

— Ева Трамел? — попита той.

Стреснах се, че ме разпозна.

— Господин Жиро — отвърнах аз и му подадох ръка.

Той пое дланта ми и за моя най-голяма изненада се наведе и ме целуна по двете бузи. Целувките едва ме докоснаха и бяха някак между другото, но това не беше най-важното. Макар че беше французин, не очаквах подобен жест от човек, който ми е напълно непознат. Отдръпна се, а аз го изгледах, вдигнала учудено вежди.

— Имате ли време да поговорим? — попита той, все още държейки ръката ми в своята.

— Страхувам се, че днес това е невъзможно — отвърнах аз и леко издърпах ръката си.

Тук анонимността ми беше гарантирана от огромното пространство, изпълнено с хора, които бързат напред-назад, но като имах предвид, че Диана дебне наоколо, трябваше много да внимавам с кого може да ме види.

— Имам среща за обяд, а след работа трябва веднага да си тръгна.

— Тогава може би утре?

— Този уикенд ще бъда извън града. Можем да се видим най-рано в понеделник.

— Извън града. С Крос ли?

Наклоних глава настрани, опитвах се да разбера какво иска от мен.

— Това изобщо не ви влиза в работата, но да, с него.

Казах му истината, за да е наясно, че в живота на Гидиън има жена и тя не е Корин.

— Не ви ли притеснява това — започна той с доста по-хладен тон, — че е използвал съпругата ми, за да ви накара да ревнувате и така да ви върне при себе си?

— Гидиън иска да е приятел с Корин. А приятелите прекарват доста време заедно.

— Блондинка сте, но не може да сте чак толкова наивна, че да повярвате в това.

— Стресиран сте — контрирах аз, — но не може да не осъзнавате, че в момента се държите като задник.

Долових присъствието на Гидиън още преди да усетя ръката му върху рамото си.

— Извини се, Жиро — намеси се той, тонът му беше опасно любезен. — И го направи искрено.

В погледа, който Жиро му отправи, имаше толкова гняв и омраза, че от притеснение запристъпвах от крак на крак.