![Веселото гробище [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/4/veseloto-grobishche-bg-download.jpg)
Веселото гробище [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-303-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Веселото гробище [bg]». Краткое содержание книги:
- Траян ми пусна ръка - захили се отново младият полицай.
- Да не сте се правили на... - досети се Мишената и се разсмя. - Под прикритие, а?
- Спонтанно стана - обади се Траян. - Иначе нищо нямаше да ни разкаже Великата богиня-майка.
- Ако още малко бяхме останали, щеше да ни продаде Прокълнатата къща на безценица...
- В подкрепа на вашата любов - ухили се отново Донов.
- А тази фотография я свалих от олтара. - Траян сложи на бюрото малка снимка.
- Не е много ясна - наведе се Мишената.
- А за мен е - убедено изрече Траян и започна да разказва.
Когато свърши, комисарят го потупа по рамото и попита:
- Търсиш ли си работа?
- Ей, шефе, ревнувам - подхили се Радо, но бързо попита комисаря: - Провери ли информацията?
Още по пътя Радо бе запознат с теорията на историка. Дори се обади на шефа си, за да може Мишената да продължи по откритата от тях врачанска следа.
- Чети! - подхвърли му справката Донов. - Кръгът се затвори, юнаци!
Траян застана зад гърба на младия полицай, за да може да прочете написаното.
- Всичко е точно - усмихна се Радо.
- Анаграма - произнесе Траян. - Погледнете! - Той написа двете имена едно до друго.
- Незначителна подробност - подхвърли Мишената. - Не е пряко свързана с деянието.
- Но е важна при замисъла - контрира Радо.
- Какво ще правим оттук-нататък? - обърна се към тях Донов. - Вече знаем мотива, но нямаме нито едно доказателство!
- Всичките ни улики са косвени - съгласи се и младият полицай.
- Резултат от развинтеното въображение на един хлапак! - Мишената погледна мрачно Траян.
- Какви ги приказвате! - наостри се той. - Пъзелът е готов!
- Общата картина се вижда, но липсват доказателства - повтори комисарят.
- Прав съм! - твърдо каза Траян.
- Съгласен съм - успокои го Радо. - Но шефът е на мнение, че нито едно доказателство няма да издържи в съда.
- Самопризнанието е валидно в съда, нали? - сети се историкът.
Двамата полицаи само кимнаха.
- Но кой ще си признае? - повдигна рамене Мишената.
- Вижте какво измислих...
Траян започна бавно да развива идеите си. Когато свърши, Мишената изръмжа:
- Читалищна самодейност!
- Не виждам друг вариант - защити се Траян.
- Другият вариант е Коко Хлопката - обади се Радо.
- Или аз - подхвърли историкът.
- Не рискувам ничий живот - реагира бързо комисарят. - А ако с теб се случи нещо? - обърна се той към Траян.
- Ще бъда зад бар плота, а той е от речни камъни.
- И нищо няма да пиеш!
- Само бутилирана минерална вода - подсказа му и Радо.
Още два часа продължиха да оглеждат ситуациите, да спорят по всеки детайл, да изброяват събраните улики и възможностите те да бъдат оборени веднага.
- А ако не успея? - уплаши се Траян.
- Няма значение - успокои го Мишената. - Ще търсим нови доказателства...
- Но кралевци дълго ще помнят нравствената ти беседа - подхили се Радо.
Комисарят неочаквано попита историка:
- Не те ли е страх от Мазачо?
- Защо? - изненада се Траян.
- Чака те да минеш - подхили се Донов. - На мушката те чака...
- Нали съм под полицейска закрила? - изпъчи се младежът.
- Може и да не ти помогне - разсмя се и младият полицай.
- Какво ти е необходимо за представлението довечера? - делово попита комисарят.
- Лаптоп, бял екран, мултимедия, прожектор...
- Какъв прожектор?
- Театрален.
- Откъде да го взема? - сопна се Донов
- Оттам, където най-често го ползват - засмя се Радо. - От театъра.
- Май си допаднахте двамата? - ревниво попита Мишената. - Какво ли питам!
- Като любител на мъжката красота... - започна Радо.
- Юнако, дръж! - прекъсна го комисарят, който подхвърли към колегата си един ключ.
- Не е от опела - поогледа го младият полицай.
- От пикапа на Пешо е. Паркирах го зад дирекцията - поясни Донов. - Пригответе се добре! После товарете всичко необходимо и вървете в Кралево!
- А ти?
- Аз ще довърша плана за логистична подкрепа.
Мишената излезе от кабинета, а Траян седна пред компютъра. Радо придърпа стол и за себе си.
130
Бенда излезе навън, за да чака доктора. Бе изпратила съобщение по Рошавата Донка, че Глухата Марина не е добре. Старицата нищо не беше хапнала от смъртта на дъщеря си насам, не говореше с никого и почти не спеше.
От долния край на улицата се показаха Денко Шушумигата и Кольо Белята. Бенда се поколеба дали да не се скрие зад вратата, но й се стори детинско и остана на мястото си.
- Бендо - попита я отдалеч Денко, - знаеш ли нещо за Вампора и Балабана?