Окончателната диагноза
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Окончателната диагноза». Краткое содержание книги:
— Тук не е записано нищо повече — сви рамене Банистър. — Ние не можем да знаем кой е постъпил и кой не, докато от здравната служба не изпратят молби за изследване-отвърна той с пълно безразличие, зад което се долавяше леко злорадство.
Колман усети как някъде дълбоко в него отново заклокочи гневът, но реши да не му обръща внимание засега.
— Това е въпрос, по който трябва да се действува незабавно обърна се той към мисис Строфън. Чак сега започна да си дава ясна сметка, че нещо някъде сериозно куцаше.
Изглежда, че подобна мисъл мина и през главата на мисис Строфън:
— Веднага ще се заема, с това, докторе. Благодаря ви. — Насочи бюста си към вратата и излезе.
Настъпи тишина. Колман добре усещаше притеснението на Банистър, но съвсем не възнамеряваше да го щади. Впери поглед в очите му и попита с леден глас:
— Никога ли не сте се запитвали защо не идват молби за изследвания на кухненски работници?
— Ами… — Банистър пристъпяше от крак на крак, от предишната му самоувереност не беше останала и следа: — Мисля, че… рано или късно щях да си задам подобен въпрос.
Колман го гледаше с нескрито презрение:
— По-скоро късно, нали? — нервно продума той. — Ако, разбира се, приемем, че изобщо имате способност да мислите!
На вратата се обърна и късо добави:
— Ще бъда при доктор Пирсън.
Пребледнял и смутен, старият лаборант се вторачи в току-що затворилата се врата. От устните му едва-едва се отрониха няколко пропити с огорчение думи:
— Но той прекрасно знае всичко това, нали? Всичко е вписано… Всички бъркотии до една!
Чувствуваше се съсипан и празен. Добре познатият свят, в който спокойно си живееше години наред, беше започнал да се руши. Настъпваше нов ред, а той не намираше начин да се приспособи. Приличаше на слаб и нещастен самотник, покрай когото времето отминаваше безмилостно бързо.
При влизането на Колман Джо Пирсън вдигна глава. Младият лекар започна без предисловия:
— Джон Алегзандър е открил газообразуващи бактерии по чистите чинии в кухнята. След като са минали през машините за миене!
Пирсън не изглеждаше изненадан.
— Нагревателите! — кисело продума той.
— Вече зная това! — Дейвид Колман напразно се опита да прикрие сарказма в гласа си… — Някой някога да се е опитвал да оправи тези неща?
Старият втренчено го погледна, но думите му прозвучаха неочаквано спокойно:
— Досещам се какво мислите в момента… тук всичко е тръгнало наопаки, нали?
— Правилно се досещате! Точно така мисля! — Колман сви устни. Питаше се докога ли ще издържи в подобна атмосфера.
Пирсън отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и започна да рови вътре. Продължи да говори, а в думите му се долавяше странна смесица от съжаление и яд:
— Още сте млад и зелен, главата вие пълна с щуротии. Имате късмет, че идвате тук, когато болницата има ново ръководство и отпуснатите средства далеч надвишават онова, което имахме преди няколко години! После изведнъж решавате, че всичко върви към провал и на никого не му пука от това! — Той измъкна една дебела папка и я удари на бюрото.
— Не съм казал такова нещо! — Думите на младия лекар прозвучаха почти отбранително.
Пирсън бутна папката към него.
— Това тук е архивата на кореспонденцията по повод осигуряването на кухнята с вряла вода. Ако си направите труда да я изчетете, ще разберете, че години наред се борим да купим нови машини. — Гласът му гневно се извиси: — Хайде! Хвърлете един поглед!
Колман отвори папката и прочете първия документ. После се залови с втория, с третия. Колкото повече напредваше, толкова по-ясно разбираше, че е допуснал груба грешка. В почти всички резолюции Пирсън отправяше яростни нападки срещу хигиената в кухнята. И то с такива Думи, които той самият не би употребил дори в сегашното си състояние на крайно раздразнение.
— Е? — През пялото време очите на Пирсън не се откъсваха от лицето му.
— Съжалявам! — без всякакво колебание каза Колман. — Наистина ви дължа извинение… поне що се отнася до този въпрос.
— Няма значение! — Пирсън ядно махна с ръка, после добави: — Споменахте и за нещо друго…
— Докато се занимавах с миялните автомати, открих и нещо друго спокойно продължи Колман. — Не сме правили изследвания на кухненския персонал Повече от половин година.
— Защо? — Въпросът беше изстрелян с яростна острота.
— Вероятно защото не са постъпили молби от здравната служба. Главният диетолог в момента изяснява този въпрос.
— А вие искате да попитате защо никой от патологията не се е заинтересувал…
— Не точно, но…
— Този глупак Банистър! Това е сериозна работа! — Пирсън беше искрено загрижен, враждебността му към младия лекар отново беше изчезнала.