Окончателната диагноза

— Разбира се. Това е твърде ниска температура.

— Това не е всичко, докторе. — Джон Алегзандър прелисти бележките си и продължи: — Страхувам се, че открих газообразуващи бактерии от фекалната група… Върху чиниите, и то след излизането им от миялните автомати.

— Дайте да видя — пристъпи към микроскопа Колман. Нагласи окуляра според зрението си и веднага ги видя: едри, подобни на червеи бактерии. Бавно се изправи.

— Какво е това? Какво означава? — запита мисис Строфън.

— Пробата показва наличие на газообразуваща бактерия — замислено отвърна Колман. — Обикновено врялата вода я убива, но явно вашите автомати не я попарват достатъчно.

— Сериозно ли е?

Той внимателно подбираше думите си:

— И да, и не. Възможно е именно тези бактерии да са причина за част от чревните заболявания, които споменахте, но сами по себе си те не представляват особена опасност. Ще стане наистина опасно, ако в болницата се появи бацилоносител.

— Бацилоносител?

Колман продължи с обясненията си:

— Това е човек, който носи в тялото си причинители на някое заразно заболяване, без самият той да е болен. Обикновено той се чувствува съвсем здрав. И това се случва по-често, отколкото някои хора предполагат.

— Разбирам — замислено каза мисис Строфън.

Колман се обърна към лаборантите:

— Предполагам, че всички, които имат допир до храната, са обект на чести проверки.

— О, да — важно се обади Банистър. — Доктор Пирсън много държи на това.

— Редовно ли ги правите?

— Ами… Старши лаборантът за момент се замисли, после добави: — Напоследък не си спомням да сме правили.

— Кога беше последната?

— Една минута. Трябва да погледна в книгата — Банистър бавно тръгна към дъното на лабораторията.

Дейвид Колман претегляше току-що научените факти. Ако машините не са в ред, което по всяка вероятност беше вярно, трябва да се вземат незабавни мерки. От друга страна, няма причини за особена тревога, докато редовно проверяват кухненския персонал. Естествено, в случай като този трябва да се отчита и безразличието на някои хора.

— Ще трябва незабавно да докладвате на доктор Пирсън — обърна се той към Алегзандър.

— Добре, докторе — отвърна младежът и започна да събира бележките си.

От дъното на лабораторията долетя гласът на Банистър, който беше разгърнал един голям дневник:

— Двадесет и четвърти февруари.

— Февруари ли казахте? — учудено запита Колман.

— Точно така.

Но това е преди повече от шест месеца! — Лекарят се обърна към мисис Строфън: — Вероятно нямате голямо текучество сред персонала си…

— За нещастие е точно обратното — изразително поклати глава диетоложката! — От февруари насам сме приели на работа цял куп нови хора.

Колман отново се обърна към Банистър:

— Сигурен ли сте за датата?

— Разбира се — доволно отвърна другият. — Можете сам да проверите.

Колман не обърна внимание на последните му думи и запита:

— А хората, които междувременно са постъпили?