Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Монео присви рамене в търсене на някакъв отговор, но явно се отказа. Устните му се разтрепериха.

— Запомни, че времето също може да бъде място — рече Лито. — Всичко зависи от точката, в която си застанал, накъде гледаш и какво чуваш. Мярката за определяне се намира в самото осъзнаване.

След продължително мълчание икономът се осмели да попита:

— Това ли е всичко, господарю?

— Не, не е всичко. Днес Сиона ще получи пакет, предаден й от куриер на Сдружението. Искам нищо да не попречи на предаването на пакета. Разбираш ли ме?

— Господарю… какво има в този пакет?

— Преводи. Нещо за четене, което искам тя да види. Заповядвам ти да не се месиш. Със сигурност вътре няма мелиндж.

— Но как… Как разбра, че се страхувам от това, дето е в…

— Понеже се боиш от подправката. Тя би могла да удължи живота ти, но се страхуваш от нея.

— Господарю, боя се от другите й въздействия.

— Благодетелната природа се е разпоредила мелинджът да разкрива на някои от нас непознати дълбини на душата, а ти продължаваш да се боиш от него. Защо?

— Господарю, аз съм атреид.

— О, да. Но и при атреидите той превърта загадката на Времето с помощта на любопитния процес на вътрешното откровение.

— Господарю, за мен е достатъчно само да си припомня на какво изпитание ме подложи.

— Не чувстваш ли в себе си необходимостта да усетиш Златната Пътека?

— Не от това се боя, господарю.

— Страхуваш се от другото, което те удивлява — същото, дето ме накара да направя своя избор.

— Достатъчно е само да те погледна, господарю, за да позная страха. Ние, атреидите… — той прекъсна думите си с внезапно пресъхнала уста.

— Не искаш да притежаваш спомените на предшествениците си и на всички, тълпящи се в мене!

— Понякога… Господарю, понякога мисля за подправката като за проклятието на атреидите!

— Искаш ли самият аз да не се бях случвал?

Икономът запази мълчание.

— Монео, мелинджът има своите достойнства. Щурманите на Сдружението задължително се нуждаят от него. Без подправка и „Бин Джезърит“ ще се изроди в безпомощна група от скимтящи жени!

— Господарю, знам, че трябва да живеем или с нея, или без нея.

— Много си проницателен. Но ти сам избра второто.

— Нямам ли право на избор, повелителю?

— Имаш го. Засега.

— Господарю, защо?

— В говоримия галах(*) съществуват двайсет и осем различни думи за подправката. Описват я от гледна точка на предназначението, концентрацията, възрастта, дали е придобита с честна покупка, кражба или сила, дали е зестра за мъж или жена, както и по много други начини, чрез които е дошло името й. Това намеква ли ти нещо, Монео?

— Предоставят ни се различни възможности за избор.

— Само що се отнася до мелинджа ли?

Икономът се замисли, свивайки вежди, след което изрече:

— Не.

— Толкова рядко казваш не в мое присъствие — отбеляза Лито. — Харесва ми да наблюдавам как устните ти се приготвят да произнесат тази дума.

Лицето на Монео се изкриви в опит за усмивка.