Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Моите Говорещи с риби ми казаха, че си отишъл в Цитаделата веднага след Сайънок — започна Лито.

Гледаше осъдително Айдахо, застанал недалеч от мястото, където само преди час беше Хви. Толкова малко време бе изминало, но за него липсата й продължаваше сякаш векове.

— Трябваше ми време, за да помисля — каза голата, без да отмести погледа си от тъмната ниша, в която се намираше Царската кола.

— И да разговаряш със Сиона, така ли?

— Да — той вдигна очи към лицето на Бог-Императора.

— Но си търсил Монео.

— За всяко мое движение ли ти докладват?

— Не за всяко движение.

— Понякога човек има нужда да бъде сам.

— Разбира се. Но не обвинявам Говорещите с риби, че са загрижени за тебе.

— Сиона ми каза, че ще бъде подложена на изпитание.

— Това ли е била причината да търсиш Монео?

— Що за изпитание й предстои?

— Икономът знае. Предполагам, че действително това е била причината…

— Нищо не предполагаш! Ти си сигурен.

— Дънкан, разстроен си от Сайънок. Съжалявам.

— Имаш ли представа какво е за мен да бъда тук?

— Не е лека съдбата на гола — напевно каза Лито. — За едни животът е по-труден, отколкото за други.

— Не ми е нужна философия за юноши!

— А какво ти трябва, Дънкан?

— Искам да узная някои неща.

— Например?

— Не разбирам част от хората наоколо! Без никакво притеснение Монео ми казва, че Сиона е участник в метеж срещу тебе. Собствената му дъщеря!

— Някога и той беше бунтовник.

— Схващаш ли какво имам предвид? И него ли си подлагал на изпитание?

— Да.

— Ще мина ли и аз през някакъв тест?

— Да, сега го правиш.

Айдахо го изгледа гневно.

— Нищо не разбирам нито от управлението ти, нито от твоята Империя. Колкото повече неща откривам, толкова повече проумявам, че изобщо не знам какво става.

— Великолепно е, че си открил пътя към мъдростта — кимна Лито.

— Какво? — Айдахо изпълни с рева си малката стая, след като безрезултатно бе сдържал своето възмущение.

Бог-Императора се усмихна и каза:

— Дънкан, не съм ли споделял с теб, че когато си убеден в своето познание, вече си поставил най-сигурната преграда срещу научаването?

— Обясни ми тогава ти какво става!

— Моят приятел придобива нов навик. Свиква да гледа отвъд онова, което си мисли, че знае.

— Добре, добре — голата бавно закима с глава в такт с думите са. — Какво да разбирам под отвъд, когато ми даде възможност да участвам в Сайънок?

— Обвързвам Говорещите с риби с командира на гвардията ми.