Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg]

Едната глава се шмугна зад гърба на кукловода и клъвна няколко пъти пулта.

— Вече прекратих ускорението. Налага се да обсъдим проблема. Луис, не разбирам как Строителите на градове са узнали, че могат да изградят и използват транспортната система по стените, без да пострадат.

Човекът поклати глава. Смяташе, че е проумял защо създателите на конструкцията не са програмирали защитата да стреля по страничните стени — за да имат свободен коридор за собствените си кораби, или пък защото са установили, че съществува опасност двигателите за корекция на орбитата да бъдат унищожени още при първото им включване…

— Предполагам, че са започнали с по-малки корабчета и постепенно са увеличавали размерите им. Опитвали са и им е провървявало всеки път.

— Глупаво. Рисковано!

— Знам. Но неведнъж са постъпвали така, нали?

— Вече изказах мнението си. Чакам заповед от теб — каква да бъде скоростта ни?

Под тях се стелеше пустинята — изгорена безжизнена област, чиято екология е била безвъзвратно погубена преди хиляди фалани. Какво ли бе успяло да пробие Пръстеновия свят? Кометите обикновено нямаха нито размерите, нито скоростта за това. А след създаването на гигантската конструкция в системата липсваха планети и астероиди.

„Иглата“ вече доближаваше зелени земи, напред проблясваха сребристите нишки на реки.

— В първата експедиция поддържахме с въздушните си мотопеди скорост, превишаваща двойно тази на звука — промълви Луис. — Това би означавало да се влачим още… осем дни. По дяволите, твърде много са! Допускам, че защитата обстрелва всичко, което се движи прекалено бързо спрямо повърхността. Но колко бързо?

— Най-лесно ще го установим, ако отново започнем да ускоряваме, докато ни се случи нещо.

— Не вярвам на ушите си! Да чуя подобни слова от кукловод!

— Луис, повярвай поне в уменията ни на инженери. Стазисното поле ще се включи, когато е необходимо. А в стазис нито едно оръжие не може да ни навреди. В най-лошия случай ще се ударим в повърхността, след което ще продължим с по-умерена скорост. Има различни степени на риск. Най-опасният вариант през следващите две години е да се крием и да не правим нищо.

— Не, не мога да… ако го беше казал Кхмий, както и да е… но кукловод… Дай ми минутка-две да се опомня! — Затвори очи и се напъна да помисли. — Първо ще издигнем повредената сонда…

— Вече я преместих.

— Къде е?

— Върху най-близката висока планина с връх от оголен скрит. За по-сигурно място не можах да се сетя. Сондата все още е полезно устройство, макар да не ни снабдява с гориво.

— Избрал си чудесно местенце! Нека остане там. Просто включи всички сензори, както в „Иглата“, тъй и в совалката. Насочи повечето към засенчващите плоскости. Къде другаде биха разположили антиметеоритна защита?… Да не забравяме, че досега не сме установили тя да е стреляла по нещо под основата на Пръстеновия свят.

— Нямам представа къде!

— Все едно. Ще насочим камери към различни места по дъгата на конструкцията. Други — към плоскостите и към слънцето. Останалите — към картите на Кзин и на Марс.