Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg]

— Ще удължим полета с почти два часа.

— Струва си да рискуваме…

Убиваше двата часа с дрямка в полето на спалните плоскости. Знаеше добре, че търсачът на приключения трябва да си наваксва съня при всеки удобен случай. Стори му се, че се сепна твърде рано — обратната страна на океанското дъно все така се издуваше над „Иглата“. Почувства, че спират.

— Марс го няма — съобщи Най-задния.

Луис тръсна сърдито глава. „Събуди се бе, мекотело такова!“

— Какво?!

— Това е студена и суха планета, почти лишена от въздух. Не греша, нали? Значи цялата карта трябва да бъде охлаждана, а и изсушавана по някакъв начин. Тоест — издигната почти до горната граница на тукашната атмосфера.

— Ъхъ. Всичко е вярно.

— Ами погледни нагоре тогава! Според компютъра трябва да се намираме под картата на Марс. Е, виждаш ли още по-голям охлаждащ радиатор от онзи под Кзин? Случайно да забелязваш почти кръгла вдлъбнатина, дълбока двайсетина мили?

Над главите им нямаше нищо друго освен все същия обърнат релеф на океанското дъно.

— Луис, това е много тревожен признак. Ако паметта на компютъра започва да ни подвежда…

Краката на кукловода се огънаха, а главите му моментално се гмурнаха надолу и под тях.

— Нищо й няма на компютърната памет — успокои го Луис. — Я се отпусни. Казвам ти — компютърът си е съвсем наред! Провери дали температурата на океана над нас е по-висока.

Най-задния явно се поколеба дали да не се превърне в покрито с козина яйце. После промърмори:

— Слушам и изпълнявам.

И седна пред пулта.

— Добре ли разбрах? — учуди се Харкабийпаролин. — Липсва подобието на един от вашите светове?

— Да, на един от по-малките. Дребен пропуск, скъпа.

— Но тези тук не са кълба — проточи тя замислено.

— Права си. Разстлали са ги като кората на обелен плод.

— Температурите в района са различни — обади се Най-задния. — Диапазонът е от нула до тридесет градуса по Целзий.

— Водата би трябвало да е по-топла около картата на Марс.

— Засега не откриваме признаци, че тази карта е на мястото си, а и водата не е по-топла.

— А… Странно.

— Ако съм разбрал какво те озадачава, наистина се сблъскваме със сериозен проблем.

Шиите на Най-задния се извиха и главите му се вторачиха една в друга. Луис бе виждал и Несус да прави същото. Преди се чудеше дали това не е смехът на кукловодите. А може би така се съсредоточаваха. На Харкабийпаролин май й се завиваше свят от тази картинка, но и тя не можеше да откъсне поглед.

Луис крачеше нервно. Марс несъмнено се нуждаеше от охлаждане. Но къде са…

Най-задния изсвири чудноват акорд.

— Мрежата?

Луис се вцепени насред крачката си.

— Мрежата… Именно! И това означава, че… Проклятие! Толкова лесно ли било?

— Да, може да се каже, че постигаме напредък. Каква да бъде следващата ни стъпка?

Научиха немалко, докато зяпаха дъното на света. Значи…