Крадеца на зората
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадеца на зората». Краткое содержание книги:
Гарваните са наемен отряд в междуособните войни в Балея. От десетилетие те са верни единствено на себе си и на своя кодекс.
Защо приемат мисия от Школата по тъмна магия? И защо трябва да възстановят Крадеца на зората — заклинанието, което вещае края на света, но трябва да бъде извършено на всяка цена?…
Вратата се отвори и Найър стана и излезе. Стилиан въздъхна. Найър наистина му поднесе неприятна изненада.
Ериан размени няколко думи с Дензър, стисна ръката му и тръгна от бивака с Троун и Уил далеч преди слънцето да залезе. За разлика от Ксетеск Дордовер не беше закрит град и два часа по-късно тримата минаха през западната порта под равнодушните погледи на стражата.
— Не мога да се приближа до къщата — отрони Ериан, когато седнаха около маса в кръчмата.
Тримата бяха наели стаи на горния етаж в закътана странноприемница недалеч от Школата.
— Разбирам — увери я Троун. — Когато всичко това свърши, ще я продадем от твое име.
Тя му благодари с поглед. Сълзите пак напираха в хлътналите й очи, обрамчени с тъмни кръгове.
— Толкова щастливи спомени, а сега… Тръсна глава и се загледа в масата.
— Ще ти помогнем да издържиш — зарече се Уил. — Винаги ще те подкрепяме.
Ериан стисна ръката му, вдиша дълбоко и си възвърна самообладанието.
— Сега ме слушайте. Дордовер може и да е по-гостоприемен от Ксетеск, но в Школата има строги правила за посетителите. Свечери ли се, не можете да останете в пределите й. Затова внимавайте какви знаци ви давам и се старайте да не говорите излишно.
Донесоха им поръчаните гозби и напитки.
— Да се нахраним и да отиваме. Няма да ни пуснат, ако е притъмняло.
Школата представляваше десетина здания, подредени в подобие на кръг около „Кулата“, която обаче изобщо не оправдаваше названието си и Уил веднага попита за тази чудатост.
Тримата вървяха към единствената порта на оградената със стена Школа. Така наречената Кула, а всъщност голяма четириетажна сграда с две крила, се намираше точно пред тях.
— Имало е Кула преди Школата да бъде обявена официално като средище за усъвършенстване в магията — обясни Ериан.
— Преди около четири столетия било едва ли не задължително, но се оказало прекалено непрактично. Когато Школата се разраснала около Кулата, накрая решили да я съборят и да построят това, което виждате. Само в Ксетеск са запазили кулите си. Имат си цели седем, но там много държат на ранговете си. — В гласа й прозвуча нескрита насмешка. — Другите са се постарали да не живеят в миналото.
— Но какъв е бил смисълът изобщо да строят кули? — учуди се Троун.
— Виждали са в тях символ на могъществото и властта. — Ериан вдигна рамене. — Всъщност са били фалически символи за онези мъже, чиято способност да управляват маната не се е равнявала на самочувствието им. Жалка история.
Пред портата ги спря единственият страж, който порови в паметта си и разпозна магьосницата.
— Ериан — промълви благо. — Не си влизала от години.
— Геран, всички понякога се връщаме в гнездото. Радвам се да те видя. — Той се усмихна, но погледна втренчено Уил и Троун. — Те са приятели на съпруга ми. За съжаление преживях тежки времена.
— И си дошла да потърсиш помощ?
— В известен смисъл.
Геран се отдръпна, но напомни:
— Знаеш какви са правилата за посетители. Тя кимна и подхвърли през рамо:
— Ще се погрижа да не ги нарушат.
— Впрочем как е Алун? — попита стражът.
Тя се смръзна и продължи напред, без да се обърне. Троун спря до рамото на Геран.
— Това е най-лошото — Алун е мъртъв. Синовете им също. Лицето на стража се изопна.
— Аз само…
— Знам. По-добре не говори с нея за това.
От портата до Кулата имаше към двеста крачки. Вляво се извиваха в дъга ниски дървени постройки — там провеждали обучението, — а отдясно се виждаше дълго закрито здание, черните му стени лъщяха като метал.
— Там упражняват заклинанията с голям обсег, изпробват и новите заклинания. Налага се да е здраво. — Ериан беше спряла за миг. — Знаете ли, че един от всеки петдесет магове умира в изпитателните камери и това се случва във всички Школи? Откъде ще знаете… Представяхте си, че ние се събуждаме някоя сутрин и вече сме готови да извършваме заклинания. Никой не признава напълно какви опасности крият обучението и изследванията. Смятате го за дарба, а за нас е призвание, на което не можем да не се отдадем. Не идваме тук по прищявка, намират ни и ни довеждат тук.
— Ериан, по-кротко — помоли Троун, стъписан от неочаквания изблик на гняв, и докосна рамото й.
Тя се отмести и закрачи към Кулата.
— Отзад има още едно страшно място — Залата за мана. Там маговете се учат да поемат, да натрупват и да владеят маната. До нея пък е приютът за онези, които са избързали в отварянето на съзнанието си за маната. Лежат там, бръщолевят несвързано и се лигавят, докато смъртта не ги отнесе. Тя е милостива и обикновено не се бави.