Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Да, никой друг, а тази лодка и обитателите й са единственият спомен от „Кралска Каролина“.
— Нима не се намери човек, който да предвиди това нещастие? — продължи гувернантката, впивайки очи в лицето на Уайлдър, сякаш на устата й напираше въпрос, издаващ (така й подсказваше съвестта) донякъде същото онова суеверие, което бе ускорило гибелта на злодея, минал преди малко покрай тях.
— Не се намери такъв.
— А опасността, за която така често намеквахте, без да ни я обяснявате, няма нищо общо със случилото се, така ли?
— Няма.
— И тази опасност мина, когато положението ни се промени?
— Надявам се, че е така.
— Гледайте! — прекъсна ги Гъртруд, която от припряност неволно улови Уайлдър за ръката. — Слава богу! Ей там най-после се вижда нещо, което ще ни зарадва.
— Това е кораб! — възкликна гувернантката. Ала коварна вълна издигна зелената си стена между тях и сочения предмет и те се скриха в браздата й, сякаш за миг някой бе поставил това видение пред очите им само за да ги подразни с неговия образ. При гмурването им обаче Уайлдър бе успял да съзре на небесния фон добре познатите му очертания на кораб. Щом лодката се вдигна отново, той гледаше накъдето трябва и можа да се увери, че видяното действително е кораб. Връхлитаха вълна след вълна и течаха минута след минута, а през това време непознатият плавателен съд ту се появяваше, ту изчезваше така, както баркасът неизменно ту се повдигаше, ту се гмурваше в такт с вълните. Тези кратки и бързи погледи обаче бяха достатъчно показателни за тоя, който бе израсъл сред тази стихия, където обстоятелствата сега изискваха непрекъснато и недвусмислено да проявява своето умение.
На разстояние една миля върху вълните, по които с голям труд се придвижваше баркасът, се поклащаше и подскачаше грациозно и без видимо усилие някакъв кораб. За уравновесяване той бе вдигнал само едно платно, и то така намалено с рифове, че приличаше на снежнобяло плаващо във въздуха облаче. От време на време източените му мачти сочеха към зенита или пък се полюляваха, сякаш се кланяха на вятъра, а после пак с бавни и грациозни поклащания се навеждаха към надиплената повърхност на океана, като че искаха да се избавят от безконечното движение в недрата на самата развълнувана стихия. В някои моменти дългият, нисък и чер корпус се виждаше ясно върху гребена на някоя вълна и водата се стичаше от бордовете му, искрейки под слънчевите лъчи; а после, когато и лодката, и корабът се гмурнеха надолу, всичко се скриваше от погледа им, дори неясните очертания на най-високите му и най-тънки мачти.
Убедени, че надеждите им се сбъдват, мисис Уилис и Гъртруд сведоха глави и изляха благодарността си в безмълвна, тайна молитва. Радостта на Касандра беше по-шумна и по-невъздържана. Просто душната негърка се смееше през сълзи и ликуваше, че сега се явява възможност да бъде спасена заедно с младата си господарка от смърт, която при неотдавнашната гледка се бе представила пред въображението й в най-ужасни краски. Но в тревожния поглед на спътника им не проблясваше ни най-малка искрица на възторг.
— Сега — каза мисис Уилис, като сграбчи ръката му в двете си шепи — наистина можем да се надяваме на спасение; и тогава, храбри и прекрасни момко, ще имаме възможност да докажем колко високо ценим вашите услуги.
Уайлдър изслуша търпеливо този изблик на чувства, но не пророни нито дума и с нищо не показа, че споделя радостта й.
— Нима съжалявате, мистър Уайлдър — обади се учудената Гъртруд, — че най-после се очертава надежда да се избавим от тия страшни вълни?
— С радост бих дал живота си, за да ви предпазя от беда — отвърна младият моряк, — но…
— Сега е време само за благодарност — прекъсна го гувернантката, — сега не ми се слушат сурови възражения; какво значи това „но“?
— Може да не бъде толкова лесно да се доберем до кораба, колкото си мислите… бурята може да ни попречи… с една дума, по море се виждат много кораби, с които обаче не могат да се разменят сигнали.
— За щастие нашата съдба не е толкова жестока. Както разбирам, вие искате да охладите надеждите ни, тъй като може да не се сбъднат. Но аз твърде дълго и твърде често съм се доверявала на тази опасна стихия и зная, че който има предимство да се намира от наветрената страна, може да дава или да не дава сигнали, всичко зависи от него.
— Тук сте права, ние сме от наветрената страна и ако бях на кораб, много лесно бих се приближил до непознатия на такова разстояние, че да ме чуе. Той безспорно е обърнат срещу вятъра, но бурята не е така силна, че да принуди такъв солиден кораб да плава с толкова малко платна.