Нежната измамница
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежната измамница». Краткое содержание книги:
Мелани промърмори нещо, изразяващо съгласие. Зад нея в трапезарията на кораба запалиха лампите. Скоро щяха да ги извикат за вечеря. Актрисата въздъхна.
— Робърт и аз се оженихме и той ме заведе в мъничката си колиба — не мога да й дам по-разкрасяващо име — сред плантацията в сърцето на горещата, пълна с епидемии област около делтата на реката. Бях разочарована и, страхувам се, показах своето разочарование. Веднага забременях и трябваше да понасям обичайните болежки и раздразнителността на това състояние. Неговият крехък прелестен ангел се превърна в непокорно навъсено момиче, което до гуша се бе наситило на брака и изпитваше ужасна носталгия по Ирландия. Той пък се превърна в деспотичен съпруг, желаеш да има нежна и покорна съпруга, която да готви, чисти и шие, да му помага да изгради памуковата си империя и същевременно да му ражда наследници. Напуснах го и се върнах в Ирландия, за да родя там детето. — Тя вдигна рамене. — От моя гледна точка постъпката ми бе разумна. Глупаво беше това, което направих после. Робърт искаше да си вземе сина и заради това си беше внушил, че ме обича. Дойде при мен и бе така убедителен, че успя да убеди и мен. Всичко щяло да тръгне по друг начин, смяташе той. Щял да ми построи къща, достойна за царица, и там съм щяла само аз да властвам. Беше красива картина. Действителността далеч не бе така хубава. Този път издържах три години, до раждането на второто дете, момиче, което умря. Струва ми се, че по онова време и двамата си бяхме загубили ума. Когато му казах, че си отивам, той побесня. Закле се, че никога нямало да ме пусне заедно е детето, че нямало да се остави да му вземат наследника само защото чезна от копнеж по разгулния живот на артистите. Нагруби ме най-грозно и много болезнено и ми даде да разбера какво мисли за майка ми, за баща ми, за техния начин на живот и за мен. В ужасно разгневеното си състояние помислих, че съм намерила възможност да задържа детето си. Казах му, че Роланд не е негов син, че съм била бременна, когато се оженихме.
Мелани издаде звук, който изрази смайването, но същевременно и разбирането й. Значи това беше обяснението за горчивите думи, които бе наговорил бащата на Роланд. Сега всичко бе ясно.
— Виждам какво мислиш и имаш право — продължи Колийн. — Това беше грешка. Той ми повярва, но гордостта му бе така засегната и желанието му да си отмъсти за това, че според него съм го използвала, толкова силно, че въпреки всичко бе решен да ми отнеме Роланд. Отидох при адвокат, но законът беше на страната на мъжа ми. Нямах право на детето, което бях родила. Синът ми трябваше да бъде отгледан от дойки, негърки и слуги и ако не се върнех при Робърт, нямаше никога да го видя.
— Колко ужасно! — промълви Мелани.
— Да — каза Колийн. — Оставаше ми само едно и точно това направих. Откраднах собственото си дете. Отидох, докато баща му беше на полето. Роланд играеше навън, вдигнах го, метнах го в колата си и заминах с него. Взех го със себе си в Ирландия и там отново се върнах в театъра. Той винаги беше близо до мен, а аз играех в малки градове и села в цяла Великобритания и Европа. Но постепенно станах известна. Стигна се до благосклонни отзиви и статии във вестниците. Когато Роланд стана на осем години, хора на Робърт ме намериха и измъкнаха разреваното дете от гардероба на театър „Дръри Лейн“ в Лондон. Върнах се в Съединените щати, отидох при Робърт, на колене го умолявах да ми остави сина, но гой не се съгласи. Издейства решение на съда, с което ми се забраняваше да играя в Съединените щати, докато Роланд навърши пълнолетие. Когато видях, че е безсмислено, се помъчих да обясня на мъжа си, че съм го лъгала и че Роланд наистина е негов син. Той обаче не ми повярва. Помисли, че се опитвам да се измъкна. Все още вярваше, че Роланд е дете на друг мъж и ми го взе не от любов, а от желание да ме накаже. Трябваше да си отида и да оставя сина си. Изминаха години, видях го едва когато стана млад мъж, не живееше вече вкъщи, а във военното училище. Но той все още ме помнеше, помнеше и времето, което прекарахме заедно. Дойде при мен с удоволствие и радост. А тъй като ни бяха откъснал и един от друг и двамата бяхме страдали от баща му, сега връзката между нас е толкова здрава, че едва ли мога да я обясня.