Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
Марта използва изпълнения си с нетърпение тон.
— Ако разбере как стоят тук нещата, ще ми изключи гласа за цял месец. Знаеш много добре, че той не иска да създаваш неприятности на Шани, като разваляш настроението на Фалон.
— Готова съм да се обзаложа, че е забравил напълно за онова глупаво предизвикателство, тъй като вече получи каквото искаше.
— Искаш ли да се обзаложим? — обадиха се в абсолютен синхрон два гласа.
Тедра се намръщи.
— Е, тогава по-добре да го забрави колкото се може по-бързо. Няма да идвам скришом тук всеки път, когато искам да видя дъщеря си.
— Работя по въпроса, майко. Но може би вече трябва да се връщаш, преди да си си навлякла още неприятности. — Това я подсети за нещо и тя се намръщи. — Съжалявам, че заради мен си изгубила предизвикателство от татко.
— Не ставай глупава, скъпа. Напоследък загубата на предизвикателство не е нищо повече от игра и забавление с моя варварин.
— Значи ти също не си била наказана?
— Напротив, беше наказана и още как — не издържа на изкушението да отвърне Марта. — И все още не си говори с въпросния воин.
— Майко!
Тедра изскърца със зъби, преди да изръмжи на компютъра:
— Няма да разговарям и с теб, Марта, ако не се научиш кога трябва да си държиш устата затворена.
Шанел поклати глава.
— А уж каза, че воините не оставяли своите другарки в живота да им се сърдят дълго.
— Някои воини нямат избор.
— Страхотно. Сега се чувствам още по-виновна.
— Не ставай смешна. С баща ти отдавна не сме се карали истински. Този път обаче най-после се забавлявах.
— О, в името на Звездите, намери си друго забавление. И се отърви от тази фазова свръзка, преди да те е наказал отново. Защо всъщност си с такава свръзка, а не с обикновена?
— Намирам се в непозната страна. Реших да не рискувам. А фазовата свръзка може да бъде и чудесно оръжие, което обездвижва мишената, вместо да я убива.
— Но ако татко види това…
— Няма да го види.
Но го видя, тъй като миг по-късно той пристигна. Разярен. Звезди, какво още щеше да става? Сега трябваше да се върне и Фалон.
И той се появи.
Глава 42
Шанел не знаеше какво да каже най-напред: „Здравей, татко“, или „Ще ти обясня всичко, Фалон.“ Нейният другар в живота стоеше на прага и наблюдаваше смръщено неканените гости в спалнята си. Чалън се мръщеше на майка й. Изражението на Тедра пък говореше красноречиво, че не смята да отстъпва. Младата жена се отказа да прави каквото и да било и потъна в мълчание. Нямаше желание сама да подпалва онова, което и без друго щеше да прерасне в истински пожар.
Марта обаче не беше толкова предпазлива.
— Какво, по дяволите! Колкото повече, толкова по-весело. Трябваше да се сетя сама.
Гласът на компютъра привлече погледа на Чалън към фазовата свръзка.
— Не само не се съобразяваш с желанието ми да не идваш тук, ами си и въоръжена?
Тедра вирна брадичка.
— Носенето на оръжие е разрешено тук.
— Ти не си се сдобила с него тук, жено, а в Кан-ис-Тран, където не е разрешено.
— Ако ще се заяждаш за дреболии, не трябва да пренебрегваш факта, че не си ме хванал да го нося в Кан-ис-Тран.
— Но ще го носиш, когато те отведа у дома.
Тя присви очи.
— В такъв случай просто ще го оставя тук.
— Не, няма да го оставиш — намеси се Фалон и привлече всички погледи към себе си. — Не ме интересува дали това, за което говорите, е оръжие. Тук обаче не може да остава свръзка с Марта. Аз забраних на този компютър да говори…
— Нека изясним едно нещо, воине — прекъсна го с нетърпеливия си тон Марта. — Ти не си забранил на мен, а на Шани. Това бе единственото, което можеше да сториш, тъй като аз не се поддавам на заповеди. Мисля, че вече си го разбрал. И колко време още ще ни се сърдиш на двете с моята Тедра само задето защитавахме твоята другарка в живота, преди ти да бе получил правото да го правиш? Ти би ли допуснал някой почти непознат воин да се промъкне в стаята й посред нощ?
Лицето на Фалон пламна особено когато Чалън насочи към него не особено доволния си поглед. В този момент Шанел не изпита никаква жалост.
— Сега вече видя какво става, когато разсърдиш Марта, воине!
Тя най-неочаквано си го връща.
— Вече говориш ли ми, Шанел?
Младата жена сви рамене.
— Можеш да благодариш на майка ми. Тя ме разубеди да не ти се сърдя много. Така че сега съм ти само полуядосана.
— Защо си била ядосана, Шанел? — поиска да разбере баща й.
Тя съжали, че не си бе държала устата затворена. Но не й се наложи да отговаря.
Направи го Ван’иър и то без ни най-малко смущение.
— Този изгрев сметнах за необходимо да я накажа.