Френската вълчица
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Френската вълчица». Краткое содержание книги:
Хенри III, дядо на Едуард, бе обсаждал някога Кенилуърт цели шест месеца, за да го отнеме от сина на шурея си, Симон дьо Монфор. И крепостта бе паднала не под напора на войските, а поради глада, чумата и отлъчването от църквата.
В началото на царуването на Едуард I Роджър Мортимър ъв Чърк, същият, който умря в затвора, бе негов пазител от името на първия ланкастърски граф и бе устройвал в него прословути турнири. Една от външните кули — за голям яд на Едуард — носеше името Мортимърска кула! Тя се изпречваше посред ежедневната му гледка като подигравка и предизвикателство.
Тази местност събуждаше у крал Едуара и други спомени. От върха на червената Кенилуъртска кула той можеше да различи на четири мили в южна посока бялата централна кула на замъка Уоридж, където бе умъртвен от бароните първият му любовник, Гавистън, преди години! Дали тази близост бе дала друга насока на мислите на краля? Едуард като че ли бе забравил напълно Хю Диспенсър. Но затова пък натрапчиво го преследваше споменът за Пиер дьо Гавистън и непрекъснато говореше за него на пазача си, Хенри Ланкастърски.
Никога Едуард и братовчед му Кривата шия не бяха живели толкова продължително един до друг, при това съвсем сами. Никога Едуард не бе се доверявал така искрено на най-възрастния член на кралското семейство. Понякога той проявяваше невероятна прозорливост и преценяваше без капка снизхождение собственото си поведение, като внезапно объркваше и вълнуваше Ланкастър. Братовчед му почваше да разбира някои неща, които изглеждаха неразбираеми за целия английски народ.
Едуард признаваше, че Гавистън е бил виновен поне в началото за първите му грешки, за лошия път, по който бе тръгнал.
— Той много ме обичаше — казваше затвореният крал. — Пък и в онази ранна възраст бях готов да вярвам на всички приказки и да се отдам изцяло на тази толкова красива любов.
И сега дори той неволно изпитваше умиление, когато си припомняше очарованието на дребния гасконски рицар, с най-скромно потекло, „гъба, поникнала за една нощ“, както казваха бароните, когото той бе направил корнуълски граф и бе предизвикал презрението на всички едри феодали в кралството.
— Той имаше толкова силно желание да бъде граф! — обясняваше Едуард.
И какво удивително безочие притежаваше Пиер! Безочие, което очароваше Едуард! Дори кралят не можеше да си позволи да се отнася с бароните си така, както правеше неговият любимец.
— Спомняш ли си, Крива шия, как наричаше глостърския граф копеле? Ами как викаше на граф ъв Уоридж: „Лягай в краката ми, черно псе!“
— Ами как обиждаше и брат ми, като му викаше рогоносец, и Томас никога не му прости това, защото беше вярно.
От нищо не се боеше този Пиеро! Грабеше бижутата на кралицата и сипеше оскърбления около себе си, както други раздават милостиня, защото бе сигурен в любовта на своя крал! Наистина едва ли е имало някога подобен безочливец! Освен това той бе изобретателен в развлеченията, караше да съблекат голи пажовете му, с отрупани с бисери гривни на ръцете, с начервени уста и листна клонка на корема и устройваше любовен лов в горичките. Ами похожденията им в бордеите на лондонското пристанище, където се биеше с носачите, защото бе и як отгоре на всичкото хубостникът! Ах, какви прелестни младежки години му дължеше Едуард!
— Въобразявах си, че ще намеря отново всичко това у Хю, но въображението заместваше действителността. Как да ти кажа, Крива шия. Хю се различаваше от Пиеро главно защото изхождаше от истинската висша аристокрация и не можеше да забрави този факт… Но ако не бях срещнал Пиеро, сигурен съм, че щях да бъда друг крал.
През безкрайните зимни вечери, между две партии шах, Хенри Кривата шия, с коси, попадали върху дясното рамо, слушаше така признанията на този крал, внезапно състарен от ударите на съдбата, от рухването на властта и от пленничеството си. Атлетическото му тяло като че ли бе омекнало, а лицето му бе подпухнало, особено около клепачите. И все пак дори в този си вид, Едуард бе запазил известно очарование. Колко жалко, че бе поддържал тези толкова порочни връзки и бе отдал доверието си на толкова извратени сърца!
Кривата шия посъветва Едуард да се яви пред своя парламент, но напразно. Този малодушен крал проявяваше твърдост само в отказа.
— Зная, че съм загубил трона си, Хенри — отвръщаше той, — но няма да абдикирам.
Поставени върху една възглавничка, короната и скиптърът на Англия се изкачваха бавно, стъпало по стъпало по тясната стълба на Кенилуъртската кула. Зад тях в полумрака се клатушкаха митрите и блещукаха скъпоценните камъни на епископските жезли. Запретнали над глезените трите си бродирани роби, епископите напредваха след тях в кулата.