Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
Приближи една стюардеса.
— Повикахме помощ — каза тя. — Много съжалявам за ножа, тъкмо режех лимони в кухнята на първа класа, когато…
— Няма нищо — успокои я Стоун, — нямате никаква вина. — Обърна се към Дино: — Забелязах го, когато мина покрай мен, но косата му…
Дино се приближи до младежа и го дръпна за косата.
Перуката увисна в ръката му. Провери пулса и заключи:
— Мъртъв е. Не ти ли споменах за перуката?
— Не.
— Портиерът съобщи, че на Хаусман изведнъж му пораснала коса. Съжалявам, забравил съм да ти го кажа, нали карах колата.
— Няма нищо — успокои го Стоун, който започваше да отмалява.
Стюардесата донесе кърпа за лице и я притисна към раненото рамо на Стоун.
— Облегнете се назад — посъветва го тя, — за да не пада кърпата.
— Сега добре ли си? — попита го Дино. — Искам да претърся целия самолет.
— Нищо ми няма — отвърна Стоун.
Дино кимна на Сам Уорън и двамата тръгнаха да проверяват салона на самолета, надзъртаха под седалките и в тоалетните. След малко Дино се върна и го попита:
— Как се чувстваш?
— Добре съм, Дино, кога ще се махнем оттук?
— На теб ти трябва спешна медицинска помощ.
— Няма да се кача в линейка, ти можеш да ме закараш.
— Добре — съгласи се Дино. — Госпожице — обърна се към стюардесата, — имате ли да ми дадете инвалидна количка.
— Не ми трябва количка — опъна се Стоун, — мога да ходя сам.
— Как пък не. Няма да те оставя да маршируваш през цялата аерогара подгизнал от кръв и да вземеш да умреш пред очите на всички.
— Хвана ли Мителдорфер?
— Не го видях, в момента Анди и другите претърсват залите пред изходите. Успял е да се измъкне от самолета по време на суматохата.
Появиха се двама санитари с носилка и отнесоха трупа на Петер Хаусман. Освен Дино и Стоун нямаше никого в самолета.
— Ти стой тук — поръча Дино, — ще намеря количка и ще те измъкнем.
Стоун остана сам.
Почувства се по-добре, шокът от пробождането с ножа отминаваше и двадесетина минути след това дори усети как му се доспива. Отпусна назад облегалката и си подложи възглавница.
Почти се беше унесъл, когато дочу звук като от хъркане и отвори очи. Нямаше начин да беше изхъркал самият той, та нали все още не беше заспал.
Хъркането се повтори. Стоун върна облегалката в изправено положение. Звукът продължаваше да се чува, сякаш идваше някъде отзад.
Изправи се неуверено на крака и тръгна към вътрешността на самолета. Звукът постепенно се усилваше. Когато навлезе вече доста навътре в туристическия салон, спря и се насочи наляво. Големият багажен отсек над седалките беше затворен. Протегна се, отвори вратичката му, стисна в ръката си дадения от Дино пистолет и се отдръпна малко назад.
Определи със сигурност, че хъркането идва откъм един сгънат в багажното отделение шлифер. Стоун го отмести с късото дуло на пистолета и откри легнал по гръб мъж на средна възраст, с побеляла коса и малка брадичка.
Стоун не го разпозна от пръв поглед.
В този момент Дино се появи с инвалидна количка.
— Ей — викна му. — Какво правиш там? Защо си станал?
— Ела насам — на свой ред извика Стоун — и дай белезниците.
Мителдорфер се стресна, обърна глава и видя Стоун.
— Ти! — изкрещя.
— Да, аз! — яростно му отвърна Стоун.
64
Минаваше един след полунощ, когато Дино спря колата пред къщата на Стоун.
Започваше да ръми. В отделението за бърза помощ беше като в зоологическа градина. С местна упойка бяха зашили раната, след което му направиха инжекция против тетанус и му дадоха антибиотици и болкоуспокояващи. Стоун успя да убеди доктора, че вкъщи ще се чувства по-добре, отколкото в болницата.
— Благодаря. — с признателност изрече Стоун.
— Е, не се отклоних кой знае колко от пътя си — отвърна Дино.
— Не, имам предвид, че гръмна Хаусман преди да ме прободе повторно.
— Съжалявам само, че не го направих по-рано.
— Обаче всичко свърши, нали? Окончателно.
— Да, сложихме точка.
— Никой друг не крои ли да ни види сметката?
— Спи спокойно нощес — пожела му Дино. — Впрочем и аз ще направя същото. Мери Ан и Бен вече се върнаха у дома.
— Радвам се за теб, знам колко се измъчи.
— Така е. Ергенският живот не е толкова хубав, колкото го представят.
— Е, не зная, все пак не е толкова лош, стига някой да не е тръгнал да те убива.
— Реши ли, какво ще отговориш на Едуардо?
— Ще му изложа разумно аргументите си.
— Може и да се получи, стига да не го ядосаш. Сицилианците успяват да се почувстват обидени дори без да имат основания за това.
— Ще внимавам много в разговора си с него.
— Добре. Приятел си ми, Стоун, но не мога да кажа, че те искам за зет.