Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Как да се изповядам, като не знам думичка италиански?
— Ето ти италиански разговорник — казах и й подадох малка книжка.
— Много смешно! — сряза ме Луси. — Ето ти проблем, за който не се бях сетила предварително.
— Затова пък майката църква се е сетила — казах и й посочих една изповедалня в задната част на църквата. — Ето, онази кабинка е със свещеник, който говори английски. Какви толкова грехове имаш? Нали до вчера беше на химиотерапия, кога смогна да прегрешиш?
— На няколко пъти изпаднах в отчаяние — отвърна ми Луси съвсем сериозно, без да разбере, че се майтапя.
— Отчаянието не е грях, мамо. То е самият живот, който те потупва по рамото и ти вика „здрасти“.
— Няма да се бавя дълго — каза Луси и влезе в изповедалнята с кафява завеска. Чух как прозорчето на свещеника се отвори с щракане.
Заслушах се в тихия ромон на нейния глас зад кадифената завеса и в плътния нисък тембър на свещеника, който й отговаряше. Коленичих и се опитах да се помоля, но не усетих никакво раздвижване там, където душата най-често се подвизава в търсене на утеха.
Мама ненадейно подаде глава иззад завесата и се втренчи в мен.
— Това някакъв номер ли е?
— Колко време ти трябваше, докато загрееш?
— Знаеш ли с какво трябва да изкупя греховете си? С „Отче наш“ — пет пъти, „Аве Мария“ — пет пъти и с една дузина шоколадови сладки, специално опечени от мен за свещеника.
— Ах, тези модерни свещеници! Големи използвачи са — казах аз. — Направо го прекаляват.
— Джордан обичаше моите шоколадови сладки — каза бавно тя и се прибра в изповедалнята.
— Мадам, това е църква! — чух гласа на Джордан. — Държите се неприлично.
Мама се бе хвърлила в обятията на Джордан и когато двамата излязоха, той я полюшкваше като бебе, а краката й се поклащаха във въздуха.
— Джордан, това означава, че някои молитви наистина се сбъдват — каза тя.
— Така е.
— От деня, в който изчезна, се моля да си жив и здрав — каза му Луси.
— Твоите молитви много ми помогнаха, Луси. Аз ги усещах — рече Джордан и внимателно я остави да стъпи върху мраморния под.
— Истински свещеник ли си?
— Така ми казаха. Току-що ти лъснах душата за пред Бога. Напълно готова си за вечерното причастие в „Сан Пиетро“.
— Джак изповядва ли се?
— Никога — каза й Джордан. — Той е непоправим.
— Накарай го — настоя мама. — Изглеждаш прекрасно. Като истински свещеник.
— А ти, Луси, продължаваш да бъдеш една от най-красивите жени на света — каза й Джордан.
— Вашият орден трябва да ви отпусне повече пари за очни прегледи — отвърна му тя. — Но все пак, благодаря.
— Ще се видим във Ватикана — рече Джордан. — Довиждане.
Същата вечер Луси, Лия и аз се облякохме грижливо за коледното парти, на което щяхме да идем след службата в „Сан Пиетро“. Наконтих се със смокинг, а Лия ми помогна да си сложа ръкавелите. Самата тя носеше дълга бяла рокля с набор на деколтето, което разкриваше нейната крехкост и красота. Взех една перлена огърлица от кутията за бижута на Шайла и я сложих на шията й, а после и двамата се огледахме.
— Татко, искам да си продупча ушите — каза ми Лия.
— Не си ли твърде малка за такова нещо?
— Три момичета от класа вече са си ги продупчили — рече Лия. — Искам да си сложа обеците на мама. Толкова са хубави.
— Ще видим.
— Тази вечер може ли да си сложа червило? — попита Лия.
— Щом искаш.
— Значи може.
— Ти въобще знаеш ли как се слага червило?
— Разбира се. Когато преспивам у Наташа, тя винаги ме учи да се гримирам.
Лия отвори една дамска чанта на Шайла и извади оттам червило. Леко отвори уста и с опитно движение нанесе червилото върху красиво извитата си долна устна. След това стисна устни на няколко пъти, докато червилото се нанесе в равен слой и върху горната устна. Изведнъж си дадох сметка, че този жест на Лия, естественият и невинен начин, по който си сложи червилото, е само първият крайъгълен камък от неизбежния и невъзвратим кръг на всяко дете, по който то неумолимо напуска живота на своите родители. В моите очи тялото й бе като уред за измерване на времето.
В същия миг Луси най-брутално се намеси в този обред на прехода.
— О, не, младата дама ще мине и без червило! — Приближи се до огледалото и дръпна червилото от ръката на Лия. — Лия, още си малка за червило. А сега, марш обратно в спалнята, за да си свалиш и перлите. Перли на малко момиче! Такава безвкусица! Бягай да си измиеш лицето.