Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
Чух стъпките на мама зад гърба си.
— Тук е по-студено, отколкото в Аляска. Парното отопление познато ли е в тази страна?
— Да, ще го пусна. В тези стари сгради винаги има течение.
— Бъди така добър да налееш на прекрасната си майка едно уиски с лед — измърмори Луси. — В тази страна имат лед, нали?
Приготвих й уискито, сипах и на себе си, пуснах парното и се върнах във всекидневната. Луси бе заела мястото ми пред високия френски прозорец и стоеше, загледана в човешкия поток долу.
— Какво правят всичките тези хора? — попита тя и се обърна да вземе чашата си. — Благодаря ти, скъпи. Чувствам се ужасно — като прегазена от стадо бизони.
— Това е от смяната на часовите пояси. Най-добре е да си лягаш.
— Нося ти една дузина писма — каза Луси. — И още толкова новини и заръки, но те могат да почакат. Какви са тези слухове за теб и Джордан Елиот?
— Просто слухове — отвърнах. — Измишльотини.
— В света няма нищо по-отвратително от син, който лъже умиращата си майка — отсече Луси.
— Ти не си умираща — отвърнах аз. — Срамота е да говориш така.
— Аз съм официално обявена за умираща — гордо заяви Луси. — И мога да го потвърдя с лекарско свидетелство. Кажи на Джордан, че това е последният ми шанс да го видя.
— Не разбирам за какво говориш — излъгах, макар и да знаех, че вече съм хванат натясно от жената, която ме бе учила да мразя лъжата, но и да я използвам при необходимост.
— Той ще ми се зарадва — каза тя, защото Луси въобще не можеше да си представи, че е възможно да съществува мъж, който доброволно да се откаже от удоволствието да се види с нея.
— Има ли нещо, което много държиш да видиш тук, в Рим? — опитах се да сменя темата.
— Лурд3 — отвърна тя.
— Лурд ли? — попитах.
— Да, Лурд — отвърна ми тя.
— Но, мамо, Лурд е във Франция — казах. — А тук е Италия.
— Та нали Франция е на две крачки оттук.
— Не, не е на две крачки — изсмях се аз.
— Добре де, щом моят живот няма никакво значение за теб, тогава ще мина и без Лурд — нацупи се Луси.
— Но, мамо! Аз съм бил в Лурд. Страхотна безвкусица е, при това на хиляда мили оттук.
— Не вярвам — отвърна ми тя.
— Но нали това ми е работата. Търговията с чудеса е в упадък — казах аз.
— Доколкото подочух, и в Рим имало църква, където са се случвали чудеса — подхвърли Луси.
— Защо не се сетих пръв? — щракнах аз с пръсти. — Ама, разбира се. Ти чудеса ли търсиш? Този град гъмжи от чудеса. Има една църква, дето се пази отломък от истинския кръст на Спасителя и друга, където се пази неговият трънен венец.
— Трябва да отида във Ватикана — рече Луси.
— Уредил съм ти аудиенция с папата — казах. — Освен това ще идем и на вечерната служба в „Сан Пиетро“.
— Аудиенция с папата ли? — възкликна Луси. — Какво трябва да облека? Слава богу, че косата ми порасна отново. Защото с перуката имам доста съмнителен вид.
— Сега, мамо, най-добре да поспиш — казах. — Трябва да си добре отпочинала, за да почувстваш Рим.
— Аз вече го почувствах — отвърна ми тя и се умълча. — Има ли някоя специална дама, с която би желал да ме запознаеш?
— Не — отвърнах аз. — Няма никаква специална дама.
— Това малко момиченце има нужда от майка — каза Луси. — Може би не ми е работа да го казвам, но Лия изглежда зажадняла за женска ласка. Има типичните ококорени очи на дете, расло без майка.
— Въобразяваш си — раздразних я аз.
— Ти, разбира се, не го забелязваш, защото не желаеш да го забележиш — рече Луси. — Но по-добре излизай да гониш фустите, докато намериш майка за това клето дете.
3
Град в Югозападна Франция, където Дева Мария се явява на Свети Бернадет (1858 г.). Сега градът е широко известно място за поклонение.