Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
102
Беладжо, 22:50
Елена лежеше в мрака и гледаше светлия правоъгълник, падащ от малкото прозорче високо над нея.
Намираха се в convento, малкото манастирско общежитие зад църквата. В момента тук имаше само трима или четирима свещеници, между тях отец Ренато — дребният добродушен монах, който дойде с нея до камионетката. Всички останали бяха заминали за уединение и молитви, благодарение на което можеха да разполагат с три отделни килии — две съседни за нея и отец Даниъл, и още една отсреща за Хари.
Все още съжаляваше за закъснението си и тревогите, които без съмнение бе причинила, но в онзи момент наистина нищо не можеше да стори. Отец Ренато се оказа недоверчив и омекна едва когато го свърза по телефона с игуменката си в Сиена. Но след това той охотно я придружи и изчака в сянката на църквата, докато отминат двамата полицаи.
Въведоха отец Даниъл, дадоха му чай и оризов пудинг, после го сложиха да спи. В малката манастирска кухничка отец Ренато им предложи пилешко и макарони, останали от вечерята. Сетне им показа къде ще спят и се върна в килията си, като ги предупреди, че утре свещениците ще се завърнат и дотогава трябва да са си тръгнали.
„Да си вървим… — помисли Елена, без да откъсва очи от светлия правоъгълник. — Но накъде?“
Тази мисъл разбуди в нея и още нещо — собственото й чувство за свобода, или по-точно за липсата на свобода. Повратният миг бе дошъл в пещерата, когато тя не издържа на напрежението, а Хари изостави брат си и дойде да я утеши с прегръдка, макар че навярно и сам беше изтощен до изнемога. Вторият миг бе още по-изявен — когато той се завърна с камионетката и я видя да стои гола край пещерата. И сега тя виждаше случая в спомените си — забързаното му извинение и отдръпването назад към тунела — не като повод за притеснение, а като еротично преживяване. Питаше се дали, ако не беше монахиня, той нямаше да задържи поглед малко по-дълго — в края на краищата тя бе още млада и смяташе, че има хубава фигура.
Изведнъж тя се възбуди — за пръв път от онзи ден, когато стоеше в болничната стая в Пескара и слушаше дишането на Дани. Заради нощната горещина бе свалила дрехите си и лежеше гола под чаршафите. Заедно със засилващото се чувство тя усети как в нея припламва топлина. Посегна нагоре и докосна гърдите си.
Отново видя как Хари излиза от пещерата, усети докосването на погледа му. В този момент разбра, че искрено желае да бъде жена в пълния смисъл на думата, физически и духовно; просто вече не се боеше от това желание. Ако наистина й пращаше изпитание, Бог не проверяваше вътрешната й сила или верността към обета за целомъдрие и покорство, а просто я подпомагаше да намери самата себе си. Да узнае коя е в действителност и каква иска да бъде. Може би тъкмо затова бе станало всичко. И затова Хари бе влязъл в нейния живот. За да й помогне да вземе решение веднъж завинаги. Само по себе си неговото присъствие я трогваше както никога до днес. Беше нежно, свежо, успокояващо и някак пропъждаше чувството на самотна вина, което вечно изпитваше заради изкушенията. Сякаш отваряше врата и откриваше, че отвъд животът е безопасен и радостен, че няма нищо лошо в това да живее със страсти и вълнения като другите хора. Че няма нищо лошо в това да бъде Елена Возо.
Хари чу тихо почукване, после видя вратата да се открехва в полумрака.
— Мистър Адисън — прошепна Елена.
Той се надигна тревожно.
— Какво има?
— Всичко е наред, мистър Адисън… Може ли да вляза? Хари се поколеба озадачен.
— Да, разбира се…
Видя как вратата се открехва още малко, сетне зърна смътните очертания на женско тяло и вратата отново се затвори.
— Извинявайте, че ви събудих.
— Няма нищо…
В неясната светлина той едва различи как Елена пристъпва към леглото. Беше с монашеската си дреха, но боса и като че радостна и изплашена едновременно.
— Седнете, моля — посочи той ръба на леглото.
Елена погледна леглото и побърза пак да обърне очи към Хари.
— Бих предпочела да постоя, мистър Адисън.