Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
Сякаш след цяла вечност сигналът най-сетне замлъкна. Настана тишина. Хари искаше да надигне глава, да види дали полицаите са отминали. Но не смееше. Чуваше бесните удари на сърцето си. Тътнежът на пулса. Внезапно някой почука по стъклото. Побиха го тръпки. Сетивата му се вцепениха. Ново почукване. По-силно. Всичко бе свършено. Изпълнен с ужас и примирение, Хари вдигна глава.
Елена го гледаше през стъклото. До нея стоеше свещеник с инвалидна количка.
101
Привлекателна жена със син блейзър и широкопола сламена шапка седеше сама край масичка до прозореца в бара на хотел „Флоренция“. Оттук виждаше крайбрежната улица и кея, където щеше да пристигне корабът на подводни криле. Освен това виждаше как полицаите от Групо Кардинале наблюдават чакащите пътници.
Тя леко извърна гръб на клиентите в бара, извади от чантичката си клетъчен телефон и набра един номер в Милано, откъдето специално устройство прехвърли повикването към друг подобен телефон в крайбрежния град Чивитавекия, а оттам най-сетне — към един римски номер, който никой не би открил в телефонния указател.
— Si — изрече мъжки глас.
— Обажда се S — каза Томас Кайнд.
— Un momento.
Тишина. После…
— Да — обади се нов мъжки глас. Бе изменен по електронен път, тъй че да не го разпознаят. Разговорът продължи на френски.
S: „Обектът е жив. Вероятно ранен… И за жалост трябва да съобщя, че избяга.“
Мъжки глас: „Знам.“
S: „Какво ще ми наредите сега?… Ако желаете, ще се оттегля.“
Мъжки глас: „Не. Оценявам вашата решителност и ефективност… Полицаите знаят, че сте там, и ви търсят, но нямат представа кой сте.“
S: „Така и предполагах.“
Мъжки глас: „Можете ли да напуснете областта?“
S: „С малко късмет.“
Мъжки глас: „В такъв случай искам да дойдете тук.“
S: „Все още мога да преследвам обекта оттук. Въпреки полицията.“
Мъжки глас: Да, но защо, след като пеперудката се е събудила от сън и можем да я привлечем към пламъка?
Палестрина натисна един бутон върху малката кутия до телефона, после подаде слушалката на Фарел, който я взе и затвори. Държавният секретар дълго седя неподвижно, гледайки през сумрака на мраморния си кабинет към картините, статуите, лавиците със старинни книги, към многовековната история, която го обкръжаваше в резиденцията му на етажа под папските покои в двореца на Сикст V, където сега спеше светият отец, изтощен телом и духом от тежкия медицински режим, вярвайки, че съветниците му ще управляват мъдро Светия престол.
— Разрешете, ваше преосвещенство — обади се Фарел.
Палестрина се озърна към него.
— Казвай какво те тормози.
— Свещеникът. Томас Кайнд не може да го спре, и Роскани не може с цялата си огромна армия. Той е като котка със седем живота. Да, можем да му подготвим капан… Ами ако преди това проговори?
— Намекваш, че заради един човек можем да загубим Китай?
— Да. И нищо не бихме могли да сторим. Освен да отричаме категорично. Но, така или иначе, ще загубим Китай, а подозрението ще се запомни за векове.
Палестрина бавно завъртя стола си към старинния бюфет отзад и скулптурата върху него — бюстът на Александър Македонски, изваян от гръцки мрамор през пети век.
— Родих се като царски син в Македония. — Говореше на Фарел, но не откъсваше очи от бюста. — Аристотел бе мой учител. Когато навърших двайсет години, убиха баща ми и аз станах цар, обкръжен от бащините си врагове. Не след дълго узнах кои са, заповядах да ги екзекутират и като събрах верните си военачалници, тръгнах да смажа бунта, който бяха започнали… За две години станах главнокомандващ на Гърция и минах през Хелеспонт в Персия с армия от трийсет и пет хиляди гърци и македонци.
Бавно, тържествено Палестрина се завъртя към Фарел. Под този ъгъл лъчите на лампата върху бюфета зад него почти сливаха главата му с бюста на Александър. Той впи поглед в очите на Фарел и продължи. Хладни тръпки плъзнаха от плещите на полицая надолу по гръбнака. С всяка дума очите на Палестрина ставаха все по-мрачни и по-далечни, сякаш потъваше още повече в тази личност, за която вярваше, че е негова.
— Край Троя разбих четирийсет хилядна армия, като загубих само сто и десет бойци. Оттам поех на юг срещу цар Дарий и цялата персийска армия от петстотин хиляди души. Дарий избяга пред нас, изоставяйки майка, жена и деца. След това превзех Тир, Газа и преминах в Египет, откъдето властвах над цялото средиземноморско крайбрежие. Сетне дойде ред на Вавилон и остатъците от Персийската империя отвъд южните брегове на Каспийско море към Афганистан… а после завих на север в онази област, която днес се нарича Руски Туркестан и Централна Азия… Това бе — Палестрина зарея поглед настрани — през 327 година преди Христа… и почти всичко постигнах само за три години. — Изведнъж той отново се завъртя към Фарел и унесът му изчезна. — Не се провалих в Персия, Яков. И макар днес да съм само свещеник, не ще се проваля и в Китай. — Той сниши глас и погледът му се вряза във Фарел. — Доведи ми отец Бардони. Незабавно го доведи.