Бебето е мое
- Автор: Филлипс Сьюзен Элизабет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
— Точно така си е.
— Миличка, наистина започвам да се тревожа за този чудесен халат. Притиснат между нас по този начин, направо ще го съсипем. Не мислиш ли, че ще е най-добре да го взема?
Джейн притисна буза до гърдите му, наслаждавайки се на топлите милувки на ръцете му по гърба й. Все още обаче не беше приключила напълно с цупенето.
— Никога вече няма да мога да го погледна. Той бездруго ме смята за някаква езичница. Това напълно ще затвърди мнението му.
— Вярно е, но Итън открай време има слабост към жени, на които грехът им е в кръвта. То е нещо като неговия трагичен недостатък.
— Не може да не е забелязал, че съм бременна.
— Ако го помоля, ще си държи устата затворена.
Тя въздъхна и се отказа от цупенето.
— Май ще трябва да довърша започнатото, а?
Той докосна бузата й с длан и нежно прокара палец по челюстта й.
— Почти съм сигурен, че стигна до мястото, от което няма връщане назад, в мига, в който застана на върха на стълбите.
— Май е така.
— Но ако нямаш нищо против, след като чака толкова дълго, задръж още няколко секунди, докато дръпна пердетата докрай и вкарам малко повечко светлина тук.
Кал се насочи към прозореца, а Джейн въздъхна.
— Нямаш намерение да ме улесниш, нали?
— Ни най-малко. — Дръпна пердетата настрани, оставяйки ярката следобедна светлина да нахлуе в стаята.
— А Итън?
— Брат ми не е глупак. Отдавна си е тръгнал.
— Ти се съблечи пръв.
— Как ли пък не! Виждала си ме гол безброй пъти. Сега е мой ред.
— Ако мислиш, че ще се съблека, докато ти лежиш с всичките си дрехи…
— Точно това си мисля. — Той отиде до леглото й и струпа възглавниците до таблата за главата. След това си свали обувките и се изпружи, облягайки глава на ръцете си като някой, който се кани да се наслади на интересен филм.
Джейн усети, че е едновременно развеселена и подразнена.
— Ами ако съм размислила?
— И двамата знаем, че си прекалено горда, за да се откажеш сега. Кажи ми, ако искаш да затворя очи.
— Сякаш наистина би го сторил!
Защо бе направила толкова голям въпрос от това? За някой с нейния брилянтен ум, беше пълна идиотка. Дяволите да го вземат и него! Защо просто не издърпа халата от ръката й и не сложи край на тази история? Но не. Би било твърде лесно. Вместо това си лежеше там, а в сивите му очи проблясваха предизвикателни искрици и Джейн знаеше, че изпитва решителността й. Раздразнението й се усили. Това беше тест за него, не за нея. Той бе този, който имаше нещо за доказване и бе време да му даде възможност да го стори.
Джейн затвори очи и пусна халата.
Мъртвешка тишина.
Десетки мисли запрепускаха в главата й, всички до една ужасни: тялото й му беше противно, сигурно е припаднал при вида на ханша й, издутият й корем го отвращаваше.
Последната мисъл запали фитила на гнева й. Той беше червей. По-долен от червей! Кой мъж се отвращава от тялото на жената, която носи детето му? Той бе най-низшата форма на живот.
Тя отвори очи.
— Знаех си! Така си и мислех, че тялото ми ще ти е противно. — Сложи ръце на хълбоците си, отиде до леглото и го изгледа свирепо. — Е, за твоя информация, господинчо, всички онези сладки секси котенца от миналото ти може и да са имали съвършени тела, но те не могат да различат лептон от протон, и ако си мислиш, че ще стоя тук и ще те оставя да ме съдиш по размера на ханша ми и по това, че коремът ми не е плосък, ти предстои неприятна изненада. — Тя размаха пръст пред лицето му. — Ето как изглежда една истинска жена! Това тяло е било създадено от Бог, за да върши работа, а не да го зяпа някакъв спортист с бушуващи хормони, който се възбужда само от момиченца, играещи си все още с кукли Барби.
— По дяволите! Ще трябва да ти запуша устата. — С едно движение той я придърпа върху леглото, покри тялото й със своето и впи устни в нейните.
Целувката му беше дълбока и ожесточена. Започна от устата, а после се спусна към гърдите й, към корема, сгъвките на коленете й, с няколко вълнуващи спирки по пътя. Раздразнението й се стопи за миг, изместено от копнеж.
Не беше сигурна кога точно си е свалил дрехите, защото самата тя бързо се изгуби в насладата да усеща това силно, едро тяло между ръцете и устните си. За мъж на действието, той никога не бързаше, когато правеше любов, и днес не беше изключение. Под ярката светлина, обливаща телата им, той задоволяваше любопитството си, като изследваше всеки сантиметър от нея, обръщаше я ту насам, ту натам, към светлината встрани от светлината, докато тя не му се примоли: