Издирваният

— Има ли жени резиденти на ЦРУ? — попита Делфуенсо.

— Нямам представа. Служил съм в армията.

— А там имал ли си жени началници?

— Само когато ми се е усмихвала съдбата.

— А местните агенти, които работят за нас? Що за хора са те?

— Най-обикновени. Чужди граждани, които са изнудвани, подкупвани или предават родината си по идеологически причини. Резидентът периодично се среща с най-значимите от тях.

— По какъв начин?

— Както във филмите. В някое закътано кафене, задна уличка или парк. Оставя им пакетчета в разни телефонни кабини.

— А защо се среща с тях?

— Изнудваните трябва периодично да бъдат заплашвани, подкупните се нуждаят от парите си, а дисидентите се нуждаят от ухажване и насърчаване. Самите резиденти пък трябва да събират своята информация.

— Колко често се срещат?

— Веднъж в седмицата, веднъж в месеца. Зависи от конкретния агент и неговите нужди.

— А през останалото време резидентът се представя като търговски аташе?

— Или културен аташе. А може би и нещо друго, което не предполага скъсване от работа.

— Това става на места като Русия, Близкия изток и Пакистан, така ли?

— Предполагам, че да — отвърна Ричър.

— Тогава защо такъв човек иска да убие някакъв агент на ФБР в Небраска?

— Той е владеел арабски — намеси се Соренсън. — Може би някой от ръководителите на „Уадия“ е бил негов агент в Сирия. Или все още е. Може би всичко е свързано с нещо, което е започнало в чужбина. Но на срещата в бункера не се появява никакъв сириец и резидентът на ЦРУ става подозрителен. От негова гледна точка всички освен собствените му агенти са лоши, нали така?

— С малката подробност, че ЦРУ няма право да действа на територията на Съединените щати.

— Може би става въпрос за свръхсекретна операция. Може би са се готвили да ликвидират този човек. Заради неизпълнени ангажименти или нещо друго, но ние няма как да разберем това.

— Но въпросният човек е правил разлика между Маккуин и приятелят му сириец, нали? — подхвърли Делфуенсо. — Нима е възможно да убие погрешния човек? Или аз съм пропуснала нещо от сайта на ЦРУ?

— Не са имали намерение да убиват никого — поклати глава Ричър. — Имат специални хора за „мокри поръчки“ и не биха изпратили с тази цел резидент. Освен това човекът за мокра поръчка няма да си вземе скаутския нож, а нещо по-различно. И подходът му ще бъде различен. Ние нямаше да можем дори да идентифицираме трупа. Не и чрез пръстови отпечатъци или зъбни проби.

— Добре, значи е била една съвсем нормална среща — обади се Соренсън. — Никаква драма. Резидентът на ЦРУ отива да се види с агента си.

— Но агентът му не се появява. Защо тогава той просто не си е вдигнал чуковете? Защо вади нож?

— Може би е познавал отнякъде Маккуин.

— Маккуин не го познаваше.

— Второто не е задължително. Може би онзи е знаел, че Маккуин е от ФБР, а след това изведнъж го вижда като член на терористична организация. Повечето хора на негово място ще го вземат за предател вместо за агент под прикритие.