Обвинението

— В тая къща намира ли се бърбън? — обръща се той към Ана.

Тя става от канапето и излиза от хола.

— Не можеш да останеш тук, лельо Кей — прошепва припряно Луси.

— Не можеш да разговаряш с нея, Кей — добавя Макгъвърн.

Не им отговарям. Прави са, разбира се. Сега за капак изгубих и една приятелка.

— Каза ли й нещо? — пита Марино с до болка познатия обвинителен тон.

— Казах й само, че светът е по-добър без Даян Брей — отговарям аз. — С други думи, всъщност й казах, че се радвам, задето оная е мъртва.

— Радват се всички, които са я познавали — натъртва Марино. — На драго сърце ще го потвърдя и пред пикливия разширен състав на съдебните заседатели.

— Това няма да ти помогне особено, макар и да не означава непременно, че си убила някого — обръща се към мен Макгъвърн.

— Хич даже няма да й помогне — тросва се Марино. — Дано само Ана не каже на Райтър, че злорадстваш, задето са пречукали Брей — промърморва вече на мен.

— Боже, колко нелепо е всичко — гласи отговорът ми.

— И да, и не — отсича Марино.

— Нямаш право да го обсъждаш с мен, Марино — предупреждавам го аз. — Не си търси белята.

— Чудо голямо, като си я търся! — маха той с ръка. — Знам, че не си убила оная проклета кучка. Но го погледни откъм другата страна. Имаше си неприятности с нея. Тя се опитваше да ти направи сечено, да те уволни. След смъртта на Бентън се държиш доста странно, най-малкото според хората, нали? Спречкахте се с Брей на оня паркинг! Според мълвата си й завиждала, че е важна клечка в полицията. Тя те изкарваше по-черна и от дявола и вечно недоволстваше от теб. Затова я пречукваш, и то така, че да лепнеш убийството на същия тип, видял сметката на Ким Луонг, а кой би могъл да го стори по-добре от теб, нали? Кой е по-способен от теб да извърши идеалното убийство, а? Имала си първа достъп до местопрестъплението — какво по-лесно от това да заличиш уликите. Би могла да пречукаш оная кучка, после да подхвърлиш по трупа косми на Върколака, дори да размениш пробите, взети за анализ, така че в лабораторията да попадне неговата ДНК. Ами това, че си взела улики от парижката морга и си ги донесла чак тук? Ами пробите от водата? Неприятно ми е да ти го кажа, но Райтър мисли, че си превъртяла. Освен това съм длъжен да добавя, че никога не си му била особено симпатична, понеже си е страхопъзльо и не обича силните жени. Ако трябва да съм докрай откровен, недолюбва и Ана. Колкото до Бъргър, нея направо не може да я гледа.

Мълчание.

— Дали няма да ми прати призовка и на мен? — изрича Луси.