Обратими грешки
- Автор: Търоу Скот
- Серия: Окръг Киндъл #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обратими грешки». Краткое содержание книги:
— По-добре е да влезеш — посъветва я той, — защото не знам колко е разумно бяла дама да чака в кола. — Когато Джилиан слезе и той заключи вратите с дистанционното, звукът привлече вниманието на групичката. — Ще те помоля да наблюдаваш колата от прозореца и да водиш списък на частите, които се разграбват.
Животът на Сюзан се водеше „живот под наблюдение“. Всеки от осемте обитатели на общежитието разполагаше с отделен апартамент-студио, а Валери или някоя от другите като нея бяха на денонощно разположение в случай на нужда. Когато Сюзан беше в ремисия и работеше, можеше да покрива голяма част от разноските сама, но това беше възможно само благодарение на значителната субсидия от страна на щата и на спонсорството от страна на „Фондация Франц“. Всъщност помощта на щата винаги висеше на косъм и Артър непрестанно пишеше писма до тукашния конгресмен, за да предотврати закриването на Центъра. Състоянието на баща му — което благодарение на нечовешката спестовност на Харви Рейвън бе значително по-голямо, отколкото човек с неговите доходи би могъл да натрупа — бе блокирано в тръст като последен ресурс.
Апартаментът на Сюзан бе малък и в момента подреден. Имаше периоди, когато личната й хигиена бе под всякаква критика, а и тя по принцип не се вълнуваше особено от външния си вид, но все пак се съобразяваше с исканията на социалните работници за редовно почистване. На стената нямаше нито картини, нито дори календар, отсъстваха и всякакви електронни устройства, понеже рано или късно щяха да станат причина за някоя от нейните фикс идеи. По правило кризите започваха с гласа на майка й, която я предупреждаваше за невидима за околните атака.
Сестрата, която слагаше инжекцията проликсин, вече беше дошла и когато Артър влезе, всичко бе приключило. Сюзан бе готова за път. Артър отново й напомни за Джилиан — знаеше, че и Валери го бе правила на няколко пъти през седмицата, — но Сюзан не показа, че схваща за какво й се говори, докато не седна на предната седалка на колата.
Когато обаче потеглиха, изобщо без предупреждение попита брат си:
— Означава ли това, че се чукате?
Рейвън пламна, но отговорът му както винаги бе добре премерен:
— Сюзан, много по-добре се получава, когато се стараеш да бъдеш малко по-деликатна.
— Чукате се значи… Е, аз знам всичко за ебането. Артър не е много осведомен. — Този коментар очевидно бе насочен към Джилиан, макар Сюзан да продължаваше да гледа право напред.
— Не мисля, че за това дават дипломи — тихо отговори Джилиан. Артър вече я бе инструктирал да не позволява на сестра му да я сплашва и забележката, въпреки пестеливостта си, се оказа достатъчна, за да запуши устата на Сюзан. Артър погледна в огледалцето за обратно виждане и се увери, че Джилиан изглежда абсолютно невъзмутима.
Когато баща му почина, Артър се върна в апартамента им. В известен смисъл той беше удобен. Няколко години преди това Артър бе живял в комфорта на луксозен жилищен блок, където един поглед от терасата бе достатъчен, за да му развали настроението с гледката към света на модата и съблазните, към който той никога нямаше да може да се присъедини. Но въпреки облекчението, с което го бе направил, връщането към повече от скромното апартаментче на баща му — от което той впрочем винаги бе искал синът му да избяга — бе своеобразно отстъпление. Всъщност той нямаше избор. Сюзан бе понесла много тежко смъртта на баща им и лекарите бяха потвърдили, че апартаментът е много важен за нея. Това бе единственият дом, в който Сюзан помнеше, че е била здрава. Така че за нея той бе оазис в изплъзващата й се реалност. Раздялата с него бе равносилна на затръшване на една врата завинаги.
Артър посочи на Джилиан едно старо метално кухненско столче със стъпало, после със сестра си се зае с онова, което правеха всеки вторник. Кухнята бе с бели шкафчета и бе тясна, но те работеха един до друг. Сюзан почна да прави картофено пюре — нейния специалитет. Смръщена и съсредоточена, тя мачкаше картофите с такова ожесточение, сякаш ликвидираше бунтовническа съпротива. Единственото й признание на съществуването на Джилиан се състоеше в това, че вместо от своите, пушеше от нейните цигари.
Ястието, говеждо задушено, дойде от голяма пластмасова кутия, която Артър се бе погрижил да извади от хладилника още сутринта. Сега изсипа съдържанието й в голяма тенджера и добави най-различни неща. Количеството бе достатъчно поне за дванайсет порции. След като приключеха с вечерята, остатъците пак щяха да бъдат замразени. Артър бе казал, че във фризера можело да се намери говеждо, размразявано и замразявано всяка седмица от началото на деветдесетте. Джилиан дори не искаше да мисли каква опасност за здравето представлява това. Но така бе постъпвал пестеливият им баща — „не прахосвай“ — и Сюзан не искаше и да чуе за промени.