Жените на Цезар (Част I: Сервилия)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част I: Сервилия)». Краткое содержание книги:
— Сълзите не са правилният начин на поведение — смъмри го баща му, — особено когато нищо не си заслужава. Ще се държиш като истински стоик и веднага ще престанеш с това циврене. Не подхожда на един мъж. Няма да видиш майка си и толкова. Порция, отведи го в стаята му. Следващия път, когато се яви пред мен, искам да видя мъж, а не бебе.
— Ще му обясня — обеща дъщеря му. В погледа й се четеше истинска възхита. — Докато сме с теб, татко, всичко е наред. Ние обичаме най-много теб, не мама.
Катон се вцепени.
— Не използвай думата „обичам“! — извика той. — Никога, никога не обичайте! Един стоик не обича! Един стоик не иска да бъде обичан!
— Не знаех, че Зенон забранява да обичаме. Чувала съм, че забранява грешните дела — възрази момичето. — Но нима е грешно да обичаме всичко, което е добро? Ти си добър, татко. Аз трябва да те обичам. Зенон казва, че това е добро дело.
Какво да отговори на това?
— Тогава не позволявай да те ръководи любовта. Нищо не бива да принизява нашия разум.
Децата си отидоха и Катон също не се задържа в кабинета си. В перистила, под колоните го чакаха Атенодор Кордилион, делва с вино, няколко хубави книги и сладки приказки. Отсега нататък виното, книгите и сладките приказки щяха да запълнят живота му.
И все пак не му беше лесно да гледа преуспяващия куриатен едил, който се справяше толкова добре със задълженията си и показваше такъв политически нюх!
— Държи се, сякаш е римски цар — казваше Катон пред Бибул.
— Мисля, че се смята за римски цар. Нали е постигнал най-важното: раздава хляб и зрелища. Всичко у него напомня за царско величие: от непринуденото му държание пред простолюдието до арогантното му поведение в сената.
— Той е мой отявлен враг.
— Той е враг на всеки, който иска да защити римските традиции и не държи да се издига над събратята си — отсъди Бибул. — Ще се боря с него, докато умра!
— Все едно Гай Марий се е върнал отново — отбеляза Катон.
Но приятелят му го изгледа с лека насмешка.
— Гай Марий? Не, Катоне! Гай Марий си знаеше мястото, помнеше, че е обикновен селяк от Арпин и че никога не би могъл да стане цар. Също като братовчед му Цицерон. Цезар не е никакъв Марий, слушай ме какво ти казвам. Цезар е един нов Сула, а това е много, много по-лошо.
През юли същата година Марк Порций Катон беше избран за квестор и жребият го посочи за най-старши сред тримата градски квестори; колеги му бяха големият аристократ Марк Клавдий Марцел и Лолий, представител на същата онази пиценска фамилия, която Помпей Велики подтикваше да заеме място сред римляните в сената и на Форума.
Тъй като му оставаха няколко месеца, преди да започне да изпълнява задълженията си, а и след като още не можеше да заседава в сената, Катон използваше времето, за да се учи на търговия и да запаметява търговския закон. За целта си нае услугите на един бивш служител в хазната, който му обясняваше как така наречените трибуни ерарии, управляващи въпросната институция, водят сметките си. С цената на големи усилия Катон стана не по-лош познавач на държавните финанси от Цезар. Само дето нямаше как да знае, че това, което е отнело на него месеци, Цезар е постигнал за броени часове.
Квесторите по традиция се отнасяха с пренебрежение към задачите си и никога не правеха усилия да наглеждат какво всъщност влиза и излиза от хазната. За всеки градски претор изборът за квесторска длъжност имаше само един смисъл: свързваше го със сената, където се решаваше къде и какви държавни пари да бъдат похарчени. Беше прието квесторите да хвърлят по едно око на счетоводните книги, които служителите на хазната им предложеха, както и да се съгласяват с всички изчисления на хазната, щом от сената се заинтересуваха за финансовото положение на страната. Квесторите също така услужваха на свои роднини и приятели, ако те дължаха пари на държавата, а квесторите се правеха, че не забелязват, докато подкупените чиновници изтриват имената им от списъците. Накратко, квесторите в града оставяха на постоянните служители на хазната да си вършат работата и не им се месеха. Със сигурност никой от постоянните служители, още по-малко градските квестори Марцел и Лолий не очакваше, че нещата коренно ще се променят.
Катон възнамеряваше да се справи с хазната така, както и Помпей не е успял да се справи с пиратите в морето. Още призори на петия ден от декември, когато започваше мандатът му, той вече тропаше на вратата встрани от входа на Сатурновия храм и с огромно неудоволствие установяваше, че в хазната нямат навика да стават преди изгрев-слънце.