Жените на Цезар (Част I: Сервилия)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част I: Сервилия)». Краткое содержание книги:
Цезар беше декорирал целия цирк и беше надминал всички свои предшественици, като за целта бе наредил поставянето по трибуните на свежи цветя. Римляните обожаваха цветята, затова публиката беше трогната и мнозина като че ли се омаяха от тежкия аромат на рози и теменужки. Цезар предлагаше на всички безплатни закуски, дори беше измислил нови атракции, като въжеиграчи, огнегълтачи и полуголи танцьорки.
Всеки ден игрите предлагаха нещо ново и непознато, а надбягванията с колесници бяха на високо ниво.
Най-накрая Бибул рече на всички, които имаха желание да го чуят:
— Каза ми, че аз ще бъда неговият Полукс. Колко прав се оказа! Можех да си спестя скъпоценните триста таланта, те само послужиха двеста хиляди римски гърла да се нагълтат с повече храна и напитки, а за всичко останало той единствен ще обере лаврите.
Цицерон рече на Цезар:
— Аз ненавиждам игрите, но трябва да призная, че твоите бяха забележителни. Това да покажеш най-голямо прахосничество е само по себе си похвално дело, но това, което на мен най-много ми се понрави, бе, че никъде не забелязах вулгарности.
Конникът плутократ Тит Помпоний Атик рече на сенатора плутократ Марк Лициний Крас:
— Това беше блестящ ход. Успял е да подбутне занаята на всеки. Каква година за градинарите и продавачите на едро! Оттук нататък всички ще гласуват само за него. Да не говорим за хлебарите, пекарите, мелничарите… Много, много умел ход!
А младият Цепион Брут рече на Юлия:
— Вуйчо Катон е направо отвратен. Вярно, че е близък приятел с Бибул, но защо баща ти толкова държи да се показва?
Катон ненавиждаше Цезар.
Когато най-сетне се прибра в Рим, а Цезар вече беше станал едил, той се залови веднага с изпълнение завещанието на брат си Цепион. Това предполагаше поне едно посещение у Сервилия и Брут, който вече наближаваше осемнайсет години и беше започнал кариера на Форума, нищо че не смееше сам да поема дела.
— Аз самият не съм очарован, задето вече си патриций, Квинт Сервилий — рече Катон, като съзнателно използва новото име на племенника си, — но след като аз самият отказах да нося друго име, освен родното си, не мога да възразявам. — Катон се наведе към Брут. — Ти защо си губиш времето на Форума? Точно в този момент би трябвало да си на бойното поле, в щаба на някой пълководец. Ето, вземи пример от приятеля си Гай Касий.
— Брут — прекъсна го Сервилия — беше освободен.
— Никой не бива да бъде освобождаван, освен ако не е сакат.
— Гърдите му са болни — обясни майката.
— Гърдите му много бързо ще се оправят, ако напусне дома си и изпълни дълга си пред закона. А дългът повелява да служи в легионите. Така и кожата му ще се оправи.
— Брут ще отиде войник, когато аз реша, че е достатъчно добре.
— Той да не е онемял? — подхвърли брат й, но не с онази злоба, която му беше присъща преди заминаването на изток. Във всеки случай околните трудно правеха разлика. — Не може ли сам да говори? Ти глезиш това момче, Сервилия, а един римлянин не бива да бъде глезен.
Брут мълчаливо слушаше спора им. Чудеше се на чия страна да застане. От една страна, му се искаше да види как майка му най-сетне отстъпва, но, от друга, се страхуваше от военната служба. Касий се беше записал на драго сърце в легионите, но Брут започна да се мъчи от жестока кашлица. Не му беше никак приятно, че вуйчо му има лошо мнение за него, но пък вуйчо Катон по принцип не приемаше човешките слабости. Освен това той беше спечелил толкова воински отличия, че трудно би разбрал как така един младеж изобщо не иска да се докосва до меча. За да разреши своята дилема, Брут шумно се закашля. Кашлицата беше много мъчителна и накрая Брут погледна отчаяно майка си и вуйчо си, сякаш недоумяваше какво му се случва, извини им се и се махна от стаята.