Под купола 1 част

Понечи да се обърне и в същия миг усети как някой я сграбчва, а друг изтръгва пакета от ръцете ѝ.

— Само искам да проверя пак розовите ти гащички — прошепна Мел в ухото ѝ. — Да видя дали върху тях пише: „НЕДЕЛЯ“… — Той запретна тениската ѝ до кръста. — Не, май не пише.

— Стига! Престанете!

— Нях-нях-нях! — отново се изсмя Мел.

Очите ѝ бяха пронизани от заслепяващ лъч, ала въпреки това тя успя да разпознае тясното лице на Франки Делесепс.

— Днес ми се разкрещя — каза той. — И ме удари по ръчичката. И то само защото направих това. — Той се протегна и отново я сграбчи за гърдата.

Сами се изви назад и се опита да се изплъзне. Яркият лъч, който я заслепяваше, тутакси се насочи светкавично към тавана. В следващия миг проряза мрака като светлинен меч и в главата ѝ избухна нетърпима болка. Беше я ударил с фенерчето.

— Ох! — простена тя. — Ох, заболя ме! СТИГА вече, моля ви!

— Глупости, не може да те е заболяло. Имаш късмет, че не те арестуваме за притежание на наркотици. Стой мирно, ако не искаш да получиш още един по тиквата.

— Абе, тая дрога нещо вони… — съобщи равнодушно Мел. Стоеше зад нея и продължаваше да държи краищата на тениската ѝ запретнати над кръста ѝ.

— Също като нея — изсумтя Джорджия.

— Значи ще трябва да я конфискуваме, кучко — изломоти Картър. — Съжалявам.

Франки отново сграбчи гърдата ѝ.

— Не мърдай — каза и стисна зърното ѝ. — Да не си посмяла да мръднеш. — Гласът му ставаше все по-дрезгав, а дишането му се учестяваше. Сами разбра накъде отиват нещата и затвори очи. „Само дано да не събудят бебето“ — помисли си. И да не вземат да ѝ направят нещо друго. Нещо по-лошо.

— Хайде! — подвикна Джорджия. — Покажете ѝ какво ѝ липсва, откакто Фил я заряза!

Франки посочи към дневната с фенерчето.

— Лягай на дивана. И гледай хубавичко да ги разтвориш.

— Не искаш ли първо да ѝ прочетеш правата? — попита Мел и се изсмя: — Нях-нях-нях!

Сами си каза, че ако още веднъж чуе този смях, главата ѝ буквално ще се сцепи на две. Обаче се подчини и тръгна към дивана с клюмнала глава и приведени рамене.

Докато минаваше покрай Картър, той я сграбчи и я завъртя рязко към себе си. После насочи лъча на фенерчето си към лицето си и се озъби в страшна гримаса.

— Ще разкажеш ли на някого за това, Сами?

— Н-н-не.

Зловещата маска кимна.

— Правилно. И бездруго никой няма да ти повярва. Никой, освен нас, естествено… Ще се наложи отново да те навестим и тогава вече наистина ще те скъсаме.

Франки я блъсна на дивана.

— Дайте ѝ да се разбере — извика възбудено Джорджия и насочи фенерчето си към Сами. — Дайте ѝ добър урок на тая лесба!

И тримата млади мъже ѝ се изредиха. Франки беше пръв и изръмжа: „Ще се научиш да си държиш устата затворена, освен когато ми го смучеш“, докато проникваше в нея.

Следващият беше Картър. Докато я обладаваше, Литъл Уолтър се събуди и заплака.