Под купола 1 част

— Прав си — отвърна Сандърс, без дори да се обърне. Все още подреждаше папките. Макар че, съдейки по всичко, в момента по-скоро ги преподреждаше.

— Ти смяташ ли, че наистина е от президента? — присви очи Големия Джим. На широкото му, четвъртито лице изплува усмивката му, която тя не можеше да понася. Изведнъж Андрея забеляза едва наболата му брада — може би за първи път — и осъзна защо Джим всеки път се появяваше пред хората избръснат до синьо. За да скрие зловещата си прилика с Ричард Никсън.

— Ами… — Тревогата ѝ се превърна в страх. Прииска ѝ се да му каже, че просто се е държала възпитано, обаче имаше и още нещо и Джим го беше подушил. Бе подушил доста неща. — Ами, той все пак е върховният главнокомандващ на страната…

Рени пренебрежително махна с ръка.

— Знаеш ли какво значи да си главнокомандващ, Андрея? Ей-сега ще ти кажа. Това значи да цениш предаността и подчинението на хората си, защото благодарение на тях разполагаш с необходимите средства, за да помогнеш на онези в нужда. Звучи като честна сделка, нали?

— Да — кимна тя. — В случая средствата са тази крилата ракета!

— Би било чудесно, ако този план проработи.

— Защо да не проработи? Той каза, че има петстотинкилограмова бойна глава!

— Като се има предвид колко малко знаем за Купола, как можеш да си сигурна в това? Как можем да сме сигурни, че няма да отнесе Купола и да остави подире си огромен кратер на мястото на Честърс Мил?

Тя го изгледа потресено. Сключените на гърба ѝ ръце трескаво масажираха източника на болката ѝ.

— Е, всичко е в Божиите ръце — заяви Рени. — И ти си права, Андрея — планът може и да проработи. Но ако не стане така, ние оставаме съвсем сами, лишени от всякаква подкрепа. А един върховен главнокомандващ, който не може да помогне на гражданите си, не струва и пукнато нощно гърне. И ако планът им не проработи, и Честърс Мил не бъде изравнен със земята, ще трябва някой наистина да се погрижи за нашия град. Въпросът е кой — някой скитник, когото президентът е докоснал с вълшебната си пръчица, или законно избраните официални власти? Разбираш ли какво имам предвид?

— Полковник Барбара ми се струва напълно способен да се справи — прошепна тя.

— Престани да го наричаш така! — кресна Големия Джим. Стреснат, Анди изтърва една папка, а Андрея инстинктивно отстъпи крачка назад, изскимтявайки тихичко.

После обаче се стегна, моментално възвръщайки онази характерна за янките коравина, която преди време ѝ бе вдъхнала куража да се кандидатира за градски съветник.

— Не ми повишавай тон, Джим Рени! Познавам те още от първи клас, когато изрязваше картинки от списанията и си ги лепеше в албумчето, така че недей да ми крещиш.

— Олеле, тя се чувства засегната! — Свирепата му усмивка вече се бе разплула от ухо до ухо, превръщайки лицето му в маска на ехидната веселост. — Колко съм лош, лош, направо ужасен! Обаче е късно и вече съм скапан от умора, така че ме чуй добре, защото няма да повтарям. — Той погледна часовника си. — Сега е дванайсет без двайсет и пет и смятам до полунощ да съм се прибрал!