Съдба
- Автор: Бэгшоу Луиза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдба». Краткое содержание книги:
Години по-късно, на бляскаво парти в Манхатън, красивата Кейт привлича вниманието на медийния магнат Маркъс Броудър. Не след дълго той й предлага брак. На пръв поглед Маркъс е олицетворение на мечтите й: властен, красив, изтънчен и безумно богат. Тайна сватбена церемония в луксозен хотел поставя началото на охолния им съвместен живот.
Но ежедневното пазаруване на скъпи дрехи и бижута, храненето в изискани ресторанти и посещението на салони за красота скоро отегчават Кейт до смърт. Младата жена осъзнава, че копнее за истинска любов и кариера, които да осмислят дните й.
Кейт се осмелява да поиска развод и предизвиква гнева на унизения Маркъс, който заплашва да я унищожи. Тя започва нов живот, но първо трябва да се пребори с миналото си. И да повярва в съдбата, която й е отредила необикновена роля.
Той повдигна чашата си с вода към нея.
— Да изчакаме храната, преди да поговорим, става ли? Разкажи ми как мина денят ти.
— О, тъкмо бях на стратегическо съвещание на „Лъки“ — усмихна се Жаки. — На Кейт й хрумна поредната великолепна идея за корица на мартенския брой.
Сега той се заинтересува.
— Така ли?
— Вместо да остави звездите от корицата да се интервюират един друг, тя ще им даде взаимно да се снимат. Том снима Арнолд, Арнолд снима Сара… и всички разговарят затова вътре в материала… но аз вземам от всеки интервю, така че статията запазва сериозния си тон.
— Много добре — съгласи се Дейвид. Много му хареса идеята. — Разкажи ми повече. Как ще интервюираш Арнолд? Каква ще е гледната ти точка?
— Искам да разбера мнението му за всички републикански кандидати за президент през последните десетилетия. Да го накарам да оцени всички номинации за президенти и вицепрезиденти.
Ейбрамс се ухили.
— Това е фантастично. Всички ще искат да го прочетат. Продължавай…
— След това ще преминем към човешката гледна точка… Вместо за жени, реших да го разпитам за децата му. Индивидуално… Арнолд като баща… — Тя говореше за идеите си, пърхайки с мигли, очакваща одобрението на Дейвид.
— Харесва ми — обяви накрая Ейбрамс. Наистина му харесваше. Материалът на Жаки беше отличен, заради което и тя беше звезда, затова и Кейт Фокс се бе справила толкова добре, като я бе наела. „Лъки“ жънеше успех след успех и очевидно щеше да продължава. Той погледна към привлекателната жена срещу себе си и всичко, за което мислеше, беше Кейт…
— Сър — обяви сервитьорът.
Онези петдесет долара бяха сътворили чудеса. Храната беше тук. Той остави чиниите пред тях и се зае да отвори виното, очаквайки Ейбрамс да го опита — както изискваше ритуалът на обслужването. Дейвид го пропусна и мъжът разбра посланието и побърза да се оттегли. Той най-накрая забоде с вилицата си парче пържола. Беше вкусна, хубава и кървава, а картофките бяха сухи и хрупкави до съвършенство.
— Невероятно е — отбеляза Жаки, поемайки малка хапка от своята. — Имаш най-добрият вкус, скъпи.
Няма смисъл да протакам повече, каза си той. Просто трябваше да го направи. Защо да се прави на глупак, да се оттегли, да спре да й се обажда? Да я накара да разбере, че е била зарязана?
— Жаки — започна той. — Ти си чудесна красива жена и през последните няколко месеца си прекарвахме страхотно…
— О, боже — въздъхна тя в екстаз, покривайки устата си с ръце. Гласът й се издигна до момичешки писък. — О, Дейвид! О, боже мой!
Мамка му, помисли си той в пристъп на паника. Тя си мисли, че ще й предложа.
Сервитьорите ги гледаха. Обикаляха около масата им като лешояди и си говореха помежду си; щеше да е голяма реклама, ако Дейвид Ейбрамс се сгодеше в техния ресторант.
— Не. — Не можеше да издържа повече. Не можеше да го направи деликатно. — Не е това, Жаки. Забавлявахме се чудесно, но между нас няма да се получи. Не и нещо трайно. Трябва да се разделим.
Тя си пое остро дъх. После присви очи. Поне не го караше да повтори думите си, не му казваше, че не го е чула и всички онези ужасни вербални игрички.
— Предполагам, няма причина да се надявам, че се шегуваш? — каза тя.
Той поклати глава. Най-лошото бе свършило. Опита се да не обръща внимание на разпалените искри в кафявите й очи.
— Но това е откачено. Правим страхотен секс. Приятели сме, за бога.
— И се надявам да продължим да бъдем — побърза да каже той. — Аз просто не чувствам нищо повече. А ти искаш връзката ни да се развива по начин, които аз не искам. По-добре е да си кажем, че сме си изкарали страхотно заедно…
— Дейвид, спри да го повтаряш. В минало време. — Сега очите й се напълниха със сълзи и той примигна. — Виж, може би наистина прибързах. Не е нужно все още да живеем заедно.
— Не. Не можем да върнем часовника назад. Аз… аз просто не изпитвам такива чувства към теб. И никога няма да изпитвам.
— Откъде знаеш? — Тя избърса сълзите си ядосано. Той беше благодарен да види яда й. Сълзите бяха най-силното женско оръжие, но нямаше да е от полза да я остави да спечели битката. Тя вече почти бе загубила войната.
— Просто знам. Знам, че не може връзката ни да е трайна. Просто чувствата ми към теб не са на това ниво. Ако имаше вероятност да се променят, досега да се бяха променили.