Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Съдба - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Съдба

Электронная книга - «Съдба». Краткое содержание книги:

Шестнадесетгодишната Кейт Фокс загубва майка си при нелеп пътен инцидент и остава сама. Съкрушено от смъртта на най-близкия си човек, момичето се зарича да успее в живота. Кейт е твърдо решена да сбъдне мечтата на майка си: да си намери богат съпруг, който да й осигури спокоен живот и комфорт.
Години по-късно, на бляскаво парти в Манхатън, красивата Кейт привлича вниманието на медийния магнат Маркъс Броудър. Не след дълго той й предлага брак. На пръв поглед Маркъс е олицетворение на мечтите й: властен, красив, изтънчен и безумно богат. Тайна сватбена церемония в луксозен хотел поставя началото на охолния им съвместен живот.
Но ежедневното пазаруване на скъпи дрехи и бижута, храненето в изискани ресторанти и посещението на салони за красота скоро отегчават Кейт до смърт. Младата жена осъзнава, че копнее за истинска любов и кариера, които да осмислят дните й.
Кейт се осмелява да поиска развод и предизвиква гнева на унизения Маркъс, който заплашва да я унищожи. Тя започва нов живот, но първо трябва да се пребори с миналото си. И да повярва в съдбата, която й е отредила необикновена роля.
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 139
Перейти на страницу:

Никога не се застояваше. Всеки брой беше свеж и предлагаше нещо ново. „Лъки“ не бе добило тази популярност просто така; то създаваше новини. Беше оригинално и новаторско. Кейт бе запазила основната концепция за контракултурен шампион, но й бе придала блясък, превръщайки изданието в стилен, пищен, амбициозен знаков продукт по националните вестникарски будки. „Лъки“ се превръщаше в официалната библия на американските демократи, а рецептата на Кейт — съчетание от „съвестно отношение към парите и бразилска прическа“ — бе спечелила широка популярност.

Това му харесваше. Тя му харесваше. Хлапето му напомняше на него самия. Може би това беше проблемът. Страстното му желание към деветнайсет години по-младата от него Кейт Фокс може би беше просто един голям случай на нарцисизъм. Тя беше…

— Сър. — Салонният управител се появи до масата му, покланяйки се от кръста. — Гостенката ви е тук — каза той одобрително.

— Благодаря — отвърна Ейбрамс, откъсвайки с мъка ума си от младата редакторка. Изправи се и целуна Жаки по бузата.

Тя беше облечена с изключителна вечерна рокля на „Прада“ в електриковосиньо, съчетана с чантичка с лъскави пайети от „Ферагамо“ и обувки „Прада“ на много висок ток от тъмносиньо кадифе. Сатененият шлифер от „Версаче“ в небесносиньо с копчета във вид на необработени късове лапис лазули45 допълваше прелестния й вид. Тъмната й коса беше събрана на върха на главата в изкусна прическа, а от ушите й висяха капковидни диамантени обеци. Устните й бяха в тъмночервен нюанс, а очите й бяха гримирани от професионалист; те бяха удивителни, с блестящи сенки в зелено и виолетово и смело очертани от черна течна очна линия, така че Жаки изглеждаше като екзотична египетска царица.

Външността й беше на богиня и дъхът му секна. Щеше да е по-трудно, отколкото си мислеше.

— Изглеждаш чудесно — измърка тя.

Той носеше стандартен черен костюм на „Армани“.

— Благодаря. Виж само кой го казва. Ти си прелестна.

Трябваше да е любезен, но отчаяно искаше да приключи с темата. Протакането само щеше да я нарани повече.

— Хей, просто искам да съм облечена по най-добрия начин за моя мъж — каза Жаки и отметна глава, при което диамантените й висулки блеснаха на светлината. — Какво е това? Специален празник? Да не си намерил жилище, което да си купим?

Ейбрамс отклони въпросите.

— Да поръчаме вечерята. — Не искаше да бъде прекъснат от някой сервитьор в сублимния момент. Имаше прекалено голяма вероятност от скандал. — Знам какво ми се яде.

— Защо не поръчаш и за мен? — попита Жаклин. — Обзалагам се, че знаеш всички хубави ястия тук.

Обикновено думите й щяха да го ядосат. Кейт Фокс нямаше да прибегне до такова безпомощно любезничене, в това поне беше сигурен. Но тази вечер той прие предложението като манна небесна.

— С удоволствие. — Обърна глава и един сервитьор изприпка при тях.

— Да, сър, господин Ейбрамс?

Жаклин едва ли не се загърчи от удоволствие. Много й допадаше, когато хората разпознаваха Дейвид. Това й се отразяваше изключително добре. Той можеше да я види как се наслаждава на престижа, на положението си.

— И за двамата пържола с пържени картофи — поръча той. Щеше да има нужда от червеното месо, за да изпълни намерението си тази вечер. — Месото да е средно опечено. И се уверете — картофите да са хрупкави. Бутилка газирана вода и бутилка вино „Гуидалберто 2005“. Две отделни салати.

— А за предястие, сър?

— Без предястие — отвърна Ейбрамс. Той деликатно подаде на сервитьора петдесетачка, сгъната в ръката му. — Помолете в кухнята да ни бъде сервирано бързо.

Мъжът сведе поглед към парите.

— Да, сър. Непременно. Веднага ще ви сервираме.

— Харесва ми — одобри възторжено Жаклин. — Скъпи, просто нямаш търпение да ме отведеш вкъщи, нали?

Господи, помисли си Ейбрамс. Дано да побързат с проклетите пържоли.

вернуться

45

Скъпоценен камък, съвкупност от много минерали и химически съединения. — Б.пр.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)