Скулптора
- Автор: Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скулптора». Краткое содержание книги:
Друга светкавица се плъзна като змия по небето и Алис затвори очи и затаи дъх. Светкавиците не я плашеха, но знаеше, че след тях идват гръмотевици, а те я вцепеняваха от ужас.
Тътенът последва миг по-късно и продължи няколко секунди. Алис беше безсилна да избегне спомените. Очите й се напълниха със сълзи.
Когато беше на единайсет и гостуваше на баба си и дядо си в Орегон, попадна в страховита гръмотевична буря.
Баба й и дядо й живееха във ферма близо до Котидж Гроув. Мястото беше огромно, същински национален парк, пълен с гори, езера и спокойствие. Алис обожаваше да играе навън. Обичаше и да помага на дядо си, когато той се грижеше за животните, особено когато доеше кравите, събираше яйца от кокошарника или хранеше прасетата. Най-много от всичко обаче обичаше да си играе с Любопитко, тригодишния бигъл на баба си. Повечето време в Орегон тя прекарваше, като държеше, галеше или тичаше навън с Любопитко.
В онзи ден през юни родителите й и дядо й бяха отишли в града да пазаруват. Алис остана вкъщи с баба си. Докато баба Гелър приготвяше вечерята, Алис и Любопитко излязоха навън да играят. И двамата обичаха да палуват край рунтавите дървета, както Алис наричаше горичката от брястове на хълма недалеч от къщата. Въпреки че родителите й много пъти й бяха казвали да не ходи там сама, Алис беше твърдоглаво дете и не се вслушваше в съветите им.
Нямаше представа колко време тича около дърветата с Любопитко, но сигурно беше много, защото небето притъмня и стана черно на тънки тъмносини ивици. Алис дори не забеляза силната миризма на влажна почва, която бавно се промъкна във въздуха.
Първата мълния я накара да се вцепени. Едва тогава усети бурния вятър и студа. Когато над главата й експлодира гръмотевица и разтърси земята, Алис се разплака, а Любопитко обезумя — лаеше като луд и тичаше напосоки, сякаш очите му бяха завързани.
Алис не знаеше какво друго да направи и се сви под първото дърво, което съзря. Викаше Любопитко да отиде при нея, но кучето не искаше и да чуе. Докато Любопитко тичаше от дърво на дърво, от небето като зъл чук връхлетя друга гръмотевица. Мишената й беше металната плочка на каишката на Любопитко. Алис беше отворила широко очи и протегнала дясната си ръка и викаше кученцето да отиде при нея, но горкото животно нямаше късмет. Гръмотевицата сграбчи Любопитко и го държа сякаш цяла вечност. Кученцето се изстреля във въздуха като отскачащо топче за пинг-понг. Когато падна на земята, вече не се движеше. Очите му бяха станали млечнобели, а езикът — черен като катран, безжизнено висеше от устата. Въпреки проливния дъжд Алис видя дима, който се вдигаше от тялото му.
Кошмарите й спряха след година и до ден-днешен тя се вцепеняваше от ужас от гръмотевични бури. Дори светкавиците на фотоапаратите я притесняваха. Напомняха й на мълнии.
Тропическите гръмотевични бури в Лос Анджелис обикновено не продължават повече от четирийсет и пет минути до час, но тази бушуваше вече час и половина и не показваше признаци на спиране.
Алис имаше работа, но в момента нямаше начин да седне пред компютъра. Пръстите й отказваха да се движат. Тя реши да прегледа материалите по разследването. Сметките за мобилния телефон на Нейтън Литълуд, които криминалистите бяха намерили в кабинета му, бяха пристигнали преди няколко часа. Те бяха първото, което видя на бюрото си.
Тя прекара десетина минути, отбелязвайки най-често набираните от Литълуд номера, когато забеляза нещо, което я накара да забрави за бурята навън.
— Чакай малко — каза си и започна да рови в купчината книжа на бюрото. Намери каквото търсеше и започна да прелиства страниците и внимателно да чете всеки ред.
Намери го.
89.
Дъждът най-после беше спрял преди час. Облаците се бяха разпръснали, но небето остана тъмно с настъпването на нощта.
В картонената кутия имаше твърде много снимки и Хънтър не можеше да ги разгледа внимателно всичките, докато беше в апартамента на Нейтън Литълуд. Едната фотография вече беше предизвикала подозрения. Трябваше да вземе кутията със снимките и да се върне в кабинета си.
Преди да излезе от апартамента на Литълуд, провери другите две картонени кутии в гардероба в стаята за гости. Те съдържаха неща от миналото на Литълуд, но нищо съществено.
Гарсия седеше зад бюрото си, когато Хънтър се върна в кабинета. Алис я нямаше.