Кървав сняг

Джак почти не обърна внимание на Али, която беше слязла от колата и сега се приближаваше към тях — правеше точно това, което й беше казал да не прави.

— Онова, което искам да знам, е защо ме излъга? Защо ми предлагаш обяснение сега, когато е толкова късно?

— Защото сега те доведохме до тук — простичко отвърна Аника, — защото дойде моментът, по дяволите!

— Каза ми, че мразиш Гуров, че той е просто поредната задача.

— Той е част от задачата ми. — Аника също започваше да се ядосва. — Лъжех те само когато беше абсолютно необходимо.

— И това те оправдава? Това означава, че стореното от теб може да бъде простено?

— Не ме бъркай с бившата си жена, която постоянно те е лъгала — отсече разгорещено Аника.

— Повярвай ми, няма как да те сбъркам с някого. Ти направи това невъзможно.

— Какво е това, да не би да е твоята представа за шибан комплимент?

Джак пристъпи заплашително към нея и вероятно щеше да се стигне до физически сблъсък, ако Али не беше застанала между тях, преди Гуров да успее да се намеси.

— Спрете и двамата! — извика тя.

— Поне ми дай възможност да ти обясня — настоя Аника, възползвайки се от включването на Али.

— Джак, не искаш ли някакво обяснение? — присъедини се към нея Али.

— Вече имам обяснение. — Беше очевидно, че той е вбесен. — Тя ме лъже от момента, в който я срещнах.

— Може би е имала основателна причина.

— Няма основателна причина да лъжеш — не се съгласяваше той.

— Знаеш, че това не е истина.

— Защо взимаш нейната страна?

— Не взимам ничия страна — възрази Али. — Освен това дори и ти да не искаш да знаеш какво става, аз искам.

Това го поуспокои малко, поне дотолкова, че Аника да успее да добави:

— Съжалявам, Джак! Искрено съжалявам.

Той забеляза някаква промяна в нея, може би защото молеше за прошка. Когато обаче се опита да надникне по-дълбоко под повърхността на нещата, осъзна, че е по-вероятно причината да е в близостта на Али или в думите, които момичето беше казало в нейно оправдание. Сякаш това, че беше близо до Али или дори само че чуваше гласа й, я променяше неуловимо и я връщаше към нея самата — такава, каквато беше под маската си и дълбоко в непознатото си и непознаваемо сърце. Сърцето, за което Джак беше говорил миналата нощ.

— Ако можехме да постъпим по друг начин — продължи Аника, — уверявам те, че щяхме да го направим. Но нямахме избор.

— Ние? — попита я той вече поуспокоен от вътрешния разбор на поведението й, който беше направил. — Кои сте тези „ние“?

— АУРА — отвърна Аника.

Гневът му веднага избухна отново.

— Организацията, компанията или каквото и да е там, за която ти твърдеше, че не знаеш нищо.

Али сложи ръка на рамото му.

— Нека не започваме отново — помоли го тя.