Кръвни братя

Деветнадесета глава

В трапезарията Куин сложи разпечатки пред всички. На масата имаше купа пуканки, забеляза тя, бутилка вино, чаши и хартиени салфетки, сгънати на триъгълници. Знаеше, че всичко това е дело на Сибил.

И че Сибил е направила пуканките за нея. Не като дар за помирение, между тях нямаше нужда от подмазване, за да се помирят. Просто така.

Докосна рамото й, преди да седне.

— Извинявам се за голямата драма — започна Куин.

— Щом наричаш това драма, трябва да дойдеш в дома на родителите ми при някое семейно събиране. — Фокс й се усмихна, вземайки си шепа пуканки. — И без кръв на демони, семейство Бари О’Дел са способни да вдигнат врява до небето.

— Всички трябва да приемем, че от сега нататък демоничното начало ще се обажда от време на време. — Куин си наля чаша вино. — Не зная какви изводи ще си направи всеки от вас от това, но е нещо повече от всичко, което имахме досега. Разкрива пряка родствена връзка с другата страна.

— Сигурна ли си, че Лазаръс Туис е мъжът, изнасилил Хестър Дийл? — попита Гейдж. — Че е забременяла от него?

Куин кимна.

— Повярвай ми.

— Изживях го. — Лейла смачка салфетката в ръката си, докато говореше. — Не беше като проблясъците, които получават Кал и Куин, но… Може би кръвната връзка го обяснява. Не зная. Но зная какво й причини. Както и че е била девствена, когато… онова същество я е изнасилило.

Фокс внимателно взе парчетата от салфетката, която бе накъсала, и й подаде своята.

— Добре — продължи Гейдж, — сигурни ли сме, че Туис е създанието, което наричаме демон поради липса на по-подходяща дума?

— Този термин никога не му е допадал — намеси се Кал. — Мисля, че всички сме убедени.

— Значи Туис използва Хестър, за да посее семето си, да си осигури потомство. Ако е съществувал толкова дълго, колкото предполагаме, съдейки по разказите, които е чувал Кал, вероятно е правил същото и по-рано.

— Да — съгласи се Сибил. — Може би от него са се пръкнали хора като Хитлер или Осама бин Ладен, Джак Изкормвача, педофили и серийни убийци…

— Ако проследиш родословието, ще видиш, че е имало много самоубийства и насилствена смърт, особено през първите сто — сто и двадесет години след Хестър. Мисля — бавно каза Куин, — че ако успеем да направим по-задълбочено проучване за отделни личности, ще открием повече от средния брой убийства и психични отклонения в едно семейство.

— Нещо от по-близкото минало? — попита Фокс. — Опасни семейни тайни?

— Не, доколкото зная. Имам смахнати и досадни роднини, както всеки, но никой от тях не е попаднал в затвор или лудница.

— То губи част от силата си. — Фокс присви очи, докато прелистваше разпечатките. — Не това е бил планът му, стратегията му. Разбирам от стратегии. Помислете. Туис не е знаел какво крои Дент в онази нощ. Завел е Хестър, държал е съзнанието й под контрол, демоничното му тесто е било замесено, но не е знаел какво го очаква.