Мъжеядката

Докато стигне в мрака до пейката (може би трябваше да вземе фенерче), се оказа, че там вече се беше настанил някой (някой, който също като нея не можеше да заспи). Различи смътно силуета му и видя да припламва запалена цигара.

Спря се нерешително. Не искаше да се натрапва, пък и самата тя нямаше нужда от компания.

Но непознатият явно бе чул шума от стъпките й, защото се извърна стреснато и Клариса се озова лице в лице със Зоуи Монро.

Която се оказа по-дребна и крехка, отколкото си я беше представяла.

В продължение на няколко секунди се съзерцаваха мълчаливо. Странното беше, че нито една от двете не посмя да наруши първа кодекса на мълчанието, въпреки че бяха съвсем сами.

Най-после седнаха една до друга на пейката. Зоуи изгаси цигарата си веднага, щом забеляза, че фигурата на Клариса не е продукт на неправилно хранене и генетична обремененост. Останаха така с часове (всъщност само четиридесет и пет минути) и през цялото това време общуваха без думи, любуваха се на нощното небе и на озарените от лунната светлина листа на старите дървета.

Зоуи се надигна първа — усмихна се на Клариса за довиждане и остави след себе си светло и малко тъжно чувство, както и забравена кутия цигари „Салем“ (доста необичаен избор за такова крехко младо момиче според Клариса, но коя беше тя, че да съди Зоуи?).

Нямаше търпение да съобщи на Грейви, че се е сдобила с нова най-добра приятелка. Не можеше да й го каже, но можеше да й го напише и тя побърза да го стори.