Последният оракул
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-975-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
— По-нататък не може — каза Аби Банджее.
Грей не оспори преценката му. Джипът беше затънал до калниците в размекнатата пръст. Уморен до смърт и с обтегнати до скъсване нерви, Грей изведе мерцедеса до едно по-високо и каменисто място.
Вече два часа дъждът се лееше като из ведро. Що за облаци можеха да изсипят толкова вода, по дяволите? Манговата овощна градина отдавна беше останала зад тях и вече петдесетина километра се движеха през пресечен терен, гъсто залесен и див, с по-стръмни възвишения. А от проливния дъжд ручейчетата се разляха и водата изпълни всички по-ниски места. Сякаш целият свят ронеше крокодилски сълзи.
Но поне се бяха отървали от хеликоптерите. Дъждът снижаваше критично видимостта и преследвачите се отказаха от гонитбата, след като изгубиха плячката си сред хилядите акри овощни насаждения. Абе познаваше отлично земята тук и ги беше извел от градината през една дълбока долина, която ги изплю сред тази негостоприемна дивотия.
„Тук никой не идва — беше обяснил Абе. — Земята не става за обработване“.
Меко казано, ако питаха Грей.
— Не е далеч — увери ги индиецът, когато Грей наби спирачки. — Остава по-малко от километър. Но ще трябва да вървим пеша.
Грей скри джипа под надвисналите клони на едно голямо дърво. Изключи двигателя и плъзна поглед по камънаците наоколо, мислейки си за храма върху гръцката монета. Според Абе тук някъде имало подобна постройка. Точно натам се бил запътил д-р Полк преди да изчезне. Само шепа от местните селяни знаели за мястото. За недосегаемите то било свещено, вдъхвало им едновременно благоговение и страх.
Защо беше тръгнал насам д-р Полк? С какво храмът го е заинтригувал толкова?
Вода се лееше по предното стъкло и замазваше гледката.
— Дали да не изчакаме дъждът да спре? — предложи Мастерсън.
Грей си погледна часовника. Наближаваше полунощ. Не искаше утрото да ги завари тук, нито в близката околност. Хеликоптерите щяха да подновят лова още на зазоряване, а огромният джип се виждаше отдалеч сред хълмовете. Грей вече беше изключил GPS устройството на мерцедеса — смяташе, че именно с негова помощ руснаците са ги проследили от Делхи.
Натрупали се бяха много въпроси без отговор, но едно нещо той знаеше със сигурност. Ако ще тръгват по последните стъпки на д-р Полк, най-добре беше да го направят сега.
Обърна се към пътниците отзад.
— С Абе тръгваме веднага. Останалите можете да останете в джипа.
Елизабет вдигна ръка.
— Аз също ще дойда. Ако наистина наоколо има изгубен храм, може да ви бъда от полза.
Ковалски кимна.
— Където отива тя, там съм и аз.
Елизабет го стрелна с поглед, който претърпя бърза метаморфоза от остро раздразнение към нещо значително по-колебливо.
— Не бива да се разделяме — каза Росауро и взе раницата си.
Лука кимна.
Мастерсън завъртя театрално очи.
— Е, явно всички ще се измокрим до кости.
И така те се изсипаха един след друг от джипа под проливния дъжд. Само след няколко крачки Грей усети, че подгизва. Дрехите му натежаха сякаш с десет килограма.
Ковалски псуваше и току поглеждаше с копнеж назад към джипа, но тръгна без възражения по петите на Елизабет.
— Насам — каза Абе и посочи към нацепено скално възвишение, което се издигаше на неравни тераси, обрасли с дървета. Дебели корени се гърчеха по пясъчника като чворестото лице на старец, обветрено от вятър и дъжд. Светкавица разцепи небето и гърмът я последва със символично закъснение.
Бурята набираше сила.
Уморен до смърт, Грей изпитваше все по-сериозни съмнения за плана си. Откакто бяха напуснали Делхи, нямаше връзка със Сигма. Бяха се простили със сателитния си телефон още при нападението в хотела, а мобилният с предплатена карта, който беше купил в Делхи, нямаше обхват в този отдалечен район.
С други думи, можеха да разчитат единствено на себе си. И макар че Грей обикновено предпочиташе да работи при минимален надзор, който да не ограничава излишно свободата му на действие, сега трябваше да се съобразява със сигурността на цивилните в групата си.
Абе се отправи към тясна клисура в скалното възвишение. В средата й клокочеше поток, натежал и пълноводен от планинския отток. Покрай единия му бряг се нижеше пътечка, притисната от високи скали.
Грей вървеше след Абе към нея. В клисурата ветровете утихнаха, дори дъждът сякаш намаля. Затова пък по скалните стени се лееше вода. Клокоченето на уловения в клисурата поток набираше сила.