Последният оракул
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-975-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Саша очевидно беше замаяна, погледът й бе разфокусиран. Въпреки това сърцевидното й личице се обърна към Юри.
— Унки Пепе…?
Името.
Кръвта се качи в главата му, запулсира в ушите и потече ледена през вените му. Озова се в тъмния кораб на студена църква, застанал пред дете, което стиска парцалена кукла до каменен олтар и гледа нагоре към него със същите сини очи.
Същите думи. Същото обвинение.
„Унки Пепе…“
Фамилиарното обръщение към Йозеф Менгеле, Касапина от Аушвиц.
Той хвана ръката на Саша — толкова непохватно, че щипката на монитора за кръвно налягане падна от пръста й.
„Не — обеща й мълчаливо. — Никога повече“.
Сълзи замъглиха зрението му.
Тънките пръстчета се свиха немощно около неговите. Клепачите й изпърхаха.
— Папа… Папа Юри…?
— Да — промълви той. — Тук съм, миличка. Няма да те оставя.
Устните й се размърдаха, докато потъваше обратно в съня. Пръстите й се отпуснаха върху чаршафа.
— Марта… Марта я е страх…
23:50
Южен Урал
Тялото още беше топло, но не и кръвта.
Смъртта беше настъпила преди час или там някъде.
Лейтенант Борсаков дръпна ръката си от хълбока на мъртвия тигър. Посегна към главата, хвана едното ухо и го повдигна. Не беше по-различно от другото. Значи беше Аркадий.
Пусна ухото и стана.
В другата си ръка стискаше, пистолет „Яригин“. Нелошо оръжие, но в момента му се искаше да разполага с нещо по-мощно от деветмилиметровите патрони. Огледа се за Захар. От тигъра нямаше и следа.
Старата изба зад него димеше и догаряше.
Впечатлен от бягството на преследваните, Борсаков се върна при надуваемата лодка. Там го чакаха кормчията и двама войници, които го прикриваха с автоматите си. Прожекторът на приспособената за придвижване в заблатени води лодка пронизваше мрака. Огромната перка при кърмата й се въртеше бавно, а двигателят мъркаше на бавни обороти.
Борсаков се качи на борда и даде знак да продължат през потъналото в тъмнина блато. Двигателят нададе вой, перката се завъртя бясно и лодката бързо се отдалечи от нажежените руини на ловджийската хижа. Преследването щеше да е по-лесно, ако можеха да използват инфрачервените очила за нощно виждане, само че някой се беше промъкнал в склада — предния ден и бе повредил ограничената им наличност от този ловен аксесоар.
Или американецът, или децата.
Знаели са, че ще ги преследват.
— Не трябва ли да докладваме на генерал-майор Мартова? — попита заместникът му и посегна към портативната радиостанция.
Борсаков поклати глава.
Генерал-майорът не обичаше лоши новини.
Надуваемата лодка летеше през блатото.
Щеше да се обади, след като убиеха американеца.
Борсаков хвърли поглед назад към островчето, към догарящите отломки на хижата и към мъртвия тигър. Замисли се за американеца, който продължаваше да се измъква под носа му.
Кой беше този тип? И къде се беше научил на такива неща?
18:02
Вашингтон
Трент Макбрайд вдигна телефонната слушалка до ухото си. Позволили му бяха да използва стационарен телефон, за да се обади в офиса на Мейпълторп. Трент не се съмняваше, че разговорът се записва.
Но той трябваше да докладва и подслушването нямаше да го спре.
Размени няколко несъществени реплики с Мейпълторп, след което каза:
— Изглежда, че момичето може и да прескочи трапа.
Смъртта й би наложила сериозни промени в плановете им.
— Много добре — отвърна Мейпълторп. Последва дълга и многозначителна пауза, преди да продължи: — Кога ще се знае със сигурност?
Трент погледна часовника си и пресметна колко време ще му бъде необходимо.
— Със сигурност — шест часа — каза той.
„Посреднощ“.
Координацията щеше да е малко по-сложна, но пък тогава щяха да разполагат с всичко. Мейпълторп изръмжа доволно.
— Значи новината наистина е добра.
14.
6 СЕПТЕМВРИ, 23:04
Пенджаб, Индия