Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Къде отиваме? — попита Лиза.
— Няма начин да стигнем до лодката ми — каза Райдър. — Вече са блокирали стълбите и асансьорите.
Сякаш в потвърждение на думите му, някъде откъм недрата на кораба зави сирена, а миг по-късно звукът се взриви и по палубите.
Монк посочи парапета и каза:
— Снабдителният док. Преди час, когато отидох да видя дали при твоята лодка има охрана, видях, че една от сините моторници на пиратите е вързана долу. Празна.
— Снабдителният док е на същото ниво като моята лодка. Монк ги поведе към парапета. Наведе се и посочи.
— Има и по-пряк път.
Лиза се наведе да погледне. Едва различаваше стърчащия край на снабдителния док. Моторница с извънбордови двигател беше привързана за дока. Сигурно я използваха за транспорт между кораба и градчето.
Не се виждаха пазачи.
— Да скочим? — попита невярващо Сюзан. Монк кимна и попита:
— Можеш ли да плуваш?
— Разбира се. Все пак съм морски биолог.
Лиза се дръпна стреснато назад. До водата долу имаше повече от петнайсет метра. Откъм носа на кораба се чуха викове. Монк погледна към крака на Лиза, после вдигна очи към лицето й.
Тя кимна. Друг избор нямаха.
— Ще трябва да скочим заедно — каза Монк. — Един голям плисък може и да убегне на вниманието им, но четири — едва ли.
Покатериха се един до друг на парапета.
Монк сгъна колене и се приведе напред, другите последваха примера му.
— Готови?
Всички кимнаха.
Стомахът на Лиза се бунтуваше, краката й трепереха. От болката в тъмната вода й се привиждаха звезди, кратки електрически отблясъци.
Монк преброи до три и всички скочиха едновременно.
Размахала трескаво ръце, Лиза се вряза във водата с краката напред. Преди години за кратко се беше запалила по гмуркане от скали. Но май беше забравила колко е твърда водата в мига на сблъсъка — твърда като бетон. Ударът разтърси цялото й тяло. Коленете й се подгънаха… после морето отстъпи и тя потъна дълбоко в топлата вода. След студения дъжд и пронизващия вятър езерото беше като жадувана вана.
Тя разпери ръце да убие скоростта.
Скоро вече се издигаше нагоре. Зарита, главата й изскочи над повърхността и тя си пое жадно въздух. Посрещнаха я студените дъждовни капки и разнопосочните пориви на вятъра, които сякаш се надпреварваха да я шамаросват.
Като движеше бавно ръце и крака, колкото да не потъне, Лиза се огледа за другите трима. Монк вече плуваше към моторницата.
Райдър помагаше на Сюзан и се оглеждаше за Лиза.
Тя му махна да плуват към лодката.
Обувките и подгизналите дрехи я затрудняваха, но засега успяваше да не изостава от другите.
Монк пръв стигна до моторницата и се прехвърли на борда й като тюлен, който излиза на брега. Без да се надига, огледа снабдителния док за охрана.
Никой не се развика.
Сирените на кораба още виеха призивно. Сигурно всички се качваха към горната палуба, където бегълците бяха забелязани за последно.
Райдър и Сюзан също стигнаха до моторницата.
Докато Монк им помагаше да се прехвърлят, Лиза скъси дистанцията.
Беше на метър от моторницата, когато… … нещо я удари силно по крака.
Тя се стресна, изгуби ритъма на движенията си и за миг потъна. Отвори очи под водата и се огледа уплашено. Нещо забърса хълбока й, остави мигновена следа от зелен огън след себе си, после изчезна.
Лиза едва сдържа вика си. Не беше разбрала кога е стигнала до моторницата. Райдър я издърпа от водата и я преметна през борда.
Лиза се просна на палубата. Някакъв захвърлен инструмент се впиваше в гърба й. Косата й миришеше на машинно масло.
Моторът зад нея внезапно изръмжа. Райдър издърпваше привързващите въжета. Монк насочи лодката към отсрещния бряг. В началото караше бавно, така че да вдигат по-малко шум.
Лиза седна и погледна назад към дока.
Нечий силует пристъпи на високата палуба. Макар лицето да оставаше в сянка, Лиза ясно си представи татуировките по него. Ракао. Маорът не се беше подлъгал. Знаел беше, че няма много начини да се измъкнат от кораба.
— Давай! — извика Лиза. — Дай газ, Монк! Двигателят се разтресе, изплю малко вода, после нададе силен рев.
Лиза продължаваше да гледа втренчено към Ракао. Той вдигна едната си ръка и Лиза си спомни за гигантския му пистолет.