Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Монк явно беше чул стрелбата.
Примката падна до рамото й — бяха я хвърлили, вместо да я спуснат бавно. Вятърът и инерцията я блъснаха силно в гърдите на Лиза. Тя не й обърна внимание, а хукна назад към балконската врата, хвана пердето и го дръпна докрай, после затвори плъзгащата се врата.
Нека заварят празна стая.
Едва ли щеше да ги заблуди задълго, но можеше да си спечели няколко допълнителни секунди. Грабна примката и се напъха в нея. Внезапен порив на вятъра я разклати силно и тя изпусна пистолета.
Оръжието полетя нанякъде в мрака.
„Мамка му…“ Лиза трескаво щракна закопчалките на примката, покатери се на парапета и се оттласна от балкона.
Мъжете я затеглиха нагоре.
Тя се залюля назад към балкона точно когато някой дръпна рязко пердето. Над главата й лумна светкавица. Лиза видя как очите на Девеш се разширяват от изненада — едва ли беше очаквал, че ще я види да се люлее право към него.
Отстъпи рязко назад.
Мястото му обаче веднага бе заето от Сурина — по халат, с разпусната коса. Тя отвори вратата с едната ръка, а с другата посегна и грабна бастуна на Девеш.
Лиза стигна края на дъгата и ритна към Сурина, но междувременно Монк и Райдър я бяха издърпали още малко нагоре и върхът на ботуша й разсече празния въздух.
Примката се залюля назад.
Сурина изскочи на балкона и вятърът развя косата й. Тя стисна с две ръце бастуна на Девеш, завъртя го при дръжката и замахна. Ножница от полирано светло дърво излетя назад през балконската врата, а в ръката на Сурина остана острието, крило се вътре.
Сурина се хвърли към парапета.
Нова светкавица проряза небето и превърна сабята в син огън.
Без никакво средство да се защити, Лиза се залюля обратно към сабята.
20:46
Монк не беше останал да чака. Още при първия изстрел беше разбрал, че Лиза се нуждае от по-директен вид помощ, затова остави австралиеца да я издърпа сам.
Самият той се спускаше бързо по второ въже, вързано за спасителен пояс, законтрен между две пречки на корабния парапет. Протезата му стискаше въжето със силата на стоманена стега. В другата си ръка държеше пистолет.
Пореден порив на вятъра измести прицела му.
Куршумът откъсна парче от дървения парапет на балкона.
Но и това стигаше да спре жената със сабята. Тя се хвърли назад с котешка грация.
Райдър изкрещя, теглеше въжето на Лиза.
В същото време, под напора на адреналина и ужаса, Лиза се издърпа на ръце. Вече не висеше в примката, а беше стъпила на нея. Така тялото й се озова над нивото на балкона.
Райдър я изтегли още метър нагоре.
Монк изпразни пълнителя, като изстреля и последните три патрона, с надеждата, че това ще спре противника поне на първо време.
Грешеше.
Жената със сабята отново се появи и скочи на парапета като гимнастик, който се качва на греда… а после скочи право нагоре с високо вдигната сабя.
Лиза изпищя.
20:47
Острието се плъзна покрай тока на обувката й, проби дънките и се вряза дълбоко в левия и прасец.
А после сабята падна, победена от гравитацията.
Лиза погледна между стъпалата си. Сурина скочи обратно на балкона и се скри от погледа и. Дори не погледна нагоре.
Райдър я изтегли още малко.
Извън обсега на разни режещи предмети.
Лиза окончателно изгуби от поглед балкона, който се скри под издутината на корпуса. Стиснала въжето, тя се тресеше цялата. Кръв се стичаше по крака й и се събираше в обувката й.
След секунди някой я грабна под мишниците и я изтегли през парапета. Тя се строполи на палубата. Райдър развиваше някакъв шал — явно го беше носил на главата си като местните, но той се беше смъкнал на врата му.
— Ще те заболи — каза той. Гласът му се чуваше като от дъното на кладенец.
Уви шала около прасеца й, после го стегна здраво. Болката я прониза до мозъка, толкова силна, че не й стигнаха сили да извика. Само простена задавено. Но болката поне разгони мъглата на заформящия се шок и избистри мислите й.
Звуците вече звучаха нормално.
Райдър й помогна да се изправи.
— Трябва да бързаме. Онези ще цъфнат всеки момент. Лиза кимна.
— Добре…
Райдър я подхвана под мишниците, докато Монк помагаше на Сюзан. Всички бяха мокри до кости. Тръгнаха към кърмата.