Беззвездна нощ
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Legacy of the Drow #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547611410
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Беззвездна нощ». Краткое содержание книги:
И все пак, в името на моите приятели трябва да узная мрачните му намерения. И така, аз се страхувам, че ми остава само едно място, където да проверя…
Ентрери, който междувременно също се бе приближил, изглеждаше по-притеснен от оковите, отколкото от стреличката.
Младата жена си пое дълбоко дъх и дръпна.
Дризт се изви и нададе болезнен вик, после увисна, изгубил свяст.
— Няма ключалки, които да отворя! — изръмжа палачът, когато видя, че оковите се състоят само от яки метални халки.
— Отдръпни се! — нареди Кати-Бри и се отдалечи от стената.
Когато Ентрери се обърна към нея, тя вече бе вдигнала смъртоносния си лък и той побърза да отскочи встрани.
Два добре премерени изстрела и веригите бяха строшени. Ентрери се втурна напред и улови свличащото се тяло на скиталеца. Въпреки болката и вцепенението, Дризт успя да отвори едното си око. Не разбираше какво става, нямаше никаква представа дали двамата в стаята са врагове или приятели.
— Стъклениците! — примоли се той.
Кати-Бри се огледа наоколо и веднага забеляза лавицата на стената. Хвърли се натам и свали една от бутилчиците.
— Изобщо не би трябвало да е жив — отбеляза Ентрери. — Твърде много белези има. Нещо го е поддържало въпреки жестоките мъчения.
Кати-Бри колебливо се взря в стъкленицата, от която се разнасяше неприятна остра миризма.
Палачът проследи погледа й и кимна:
— Направи го! — потвърди той. Знаеше, че никога няма да успеят да изведат Дризт в това състояние.
Младата жена опря бутилчицата до устните на скиталеца и изля голяма част от течността направо в гърлото му. Той се задави и започна да плюе и за миг тя се уплаши, че собственоръчно е отровила или задавила най-добрия си приятел.
— Какво правиш тук? — силите на Дризт очевидно се завръщаха, ала все още не можеше да се държи на крака и се задъхваше болезнено, докато говореше.
Кати-Бри отново изтича до лавицата и се върна с още няколко стъкленици. Помириса ги, за да се убеди, че всичките съдържат една и съща отвара, после внимателно ги изля в устата му. Само след няколко минути Дризт вече беше на себе си и изумено се взираше в най-скъпата си приятелка и най-омразния си враг, застанали един до друг пред него.
— Нещата ти — обади се Ентрери и му посочи купчинката в другия ъгъл.
Дризт обаче не сваляше очи от него, чудейки се с каква ли зловеща игра се е заловил убиецът този път. Ентрери забеляза съмнението му и спокойно отвърна на изпитателния му поглед.
— Нямаме време! — нетърпеливо се обади Кати-Бри.
— Мислех, че си мъртъв — проговори Дризт най-сетне.
— Грешал си — отвърна палачът.
После, все така хладнокръвно, мина зад него и вдигна веригата му.
— Пази коридора — нареди той на Кати-Бри.
Младата жена се обърна към обкованата с желязо врата точно в мига, в който тя се отвори.
И Вендес Баенре насочи магическата си пръчка срещу тях.
С очите на войн
Част пета
Смелост.
Във всички езици тази дума има особено звучене — по-скоро заради благоговейния начин, по който обикновено я изричат, отколкото заради нещо друго. Смелост. Тази дума извиква в съзнанието ни образи на велики дела и велики герои; пред очите ни изплуват суровите лица на мъже, вдигнали оръжие, за да защитят домовете си от гоблиново нашествие; не по-малко възхищение буди и твърдата решимост на някоя майка, отглеждаща децата си сама в недружелюбния, студен свят. Много от големите градове на Царствата са пълни с малки бездомничета, останали без родители и покрив над главата. Те също са смели, по свой особен начин, и именно тази смелост ги спасява, напук на трудностите, с които е осеян пътят им още от най-ранно детство.
Подозирам, че преди време и Артемис Ентрери е водил такава битка за оцеляване, някъде там из мръсните улици на Калимпорт. Преборил се е с изпитанията и се е издигнал до невероятни висоти, получил е такава власт и уважение, на каквито малцина благородници се радват.
От друга страна, Артемис Ентрери не е излязъл като победител от битката с живота. Неведнъж съм се питал какъв ли би бил, ако сърцето му не беше толкова покварено. Чудил съм се, ала никога не съм бъркал любопитството си с жалост. Ентрери не е трябвало да преодолява по-страшни препятствия от онези, които спъваха мен в родината ми. Той също е можел да ги надвие и да излезе като победител — както физически, така и духовно.
Когато напуснах Митрил Хол, твърдо решен да сложа край на заплахата, надвиснала над другарите ми, аз вярвах, че съм воден от най-благородна и самопожертвувателна смелост. Мислех, че да дам живота си е най-доброто, което мога да сторя за приятелите си.