Проектът „Медуза“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-070-1
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проектът „Медуза“». Краткое содержание книги:
Когато младият капитан Скот Макей открива в товарния отсек на своя боинг 727 подменен контейнер, натъпкан с неизвестна апаратура, още никой не подозира какво изчадие на зловещата Медуза се е пръкнало на борда… Скоро във вихрения екшън ще се включат пилоти, учени, военни, сенатори, правителството: всички сили са мобилизирани в бясна надпревара с времето, за да предотвратят задействането на проекта „Медуза“, пред който бледнее дори взривът на водородна бомба. Часовниковият механизъм е задействан — и всичко е в ръцете на шепата обречени… да се справят или да загинат заедно с половината човечество.
Скот въздъхна и се обърна към Линда.
— Иди и кажи на Вивиан, моля те. Ще имитират радиоизлъчването, както бяха планирали и преди.
Линда кимна и се запъти назад, а Док обърна в посока към избраното летище.
— „Обсег“, кога ще пристигнете? — попита Скот.
— Вие къде сте, „Скот еър“? — запита на свой ред пилотът на С-141.
Скот се поколеба. Понечи да се допита до Док и Джери за съвет, но перспективата да прехвърли бомбата на С-141 изглеждаше много обнадеждаваща. Скот се приведе към бордния компютър и набра координатите, които автоматично се вкарваха от глобалната спътникова навигационна система. Натисна бутона на микрофона и предаде координатите им под разтревожения поглед на Док.
— Разбрано, „Скот еър“. Ние ще пристигнем на летището приблизително по същото време като вас, ако летите с двеста и петдесет мили в час.
— Потвърждавам, „Обсег“. Вие ще кацнете първи, няма проблем, нали?
— Както желаете, сър.
Док наблюдаваше изражението на Скот.
— Убеден ли си, че това е разумно, Скот? Ти току-що съобщи на всички изтребители в района къде точно се намираме, а екипажът на С-141 се командва от същата група, която преди се опита да ни примами в онзи капан.
Скот сви рамене.
— И аз си го помислих. Но дори да искат да ни обстрелват, не биха могли, защото нямат гаранция, че бомбата ще бъде подложена на достатъчно мощен външен взрив, който да я унищожи… Искам да кажа, дори ако все още вярват, че онова нещо може да бъде взривено, без да се предизвика ядрена експлозия.
— Какво те кара да мислиш, че са променили намеренията си? — усъмни се Док. — Някой искаше да се сдобие с тази бомба непокътната, искаше да арестува Вивиан, непрекъснато пренебрегваше онова, което му казвахме. Скот, защо ще променят решението си, само защото избягахме ли?
— Аз… не знам, Док.
Джери се бе надвесил над централния пулт и изненадващо кимна.
— Док е прав, Скот. Защо така изведнъж решихме да им се доверим? Може би са ни заложили нов капан. Кацаме — и бам! — този път няма мърдане. Блокирана писта, дула, опрени о главите ни, никакво време. Може би точно в този момент прехвърлят онези мощни експлозиви от „Сеймур“. Единствената разлика е, че докато ние ще изчезнем в гъбовидния облак, Голдсбъро ще има повече шанс…
Док кимаше.
— Да, ние умираме, район от Съединените щати с трийсет мили радиус се превръща в димяща радиоактивна дупка с праха на може би милион души, а „Медуза“ довършва икономиката. Чудна картинка, няма що. — Док преглътна мъчително.
Скот мълчаливо изгледа и двамата.
— Е, каква е тогава алтернативата, момчета?
На Джери му се стори, че долови леко потрепване в гласа на Скот, ала командирът се опитваше да остане спокоен, дори и когато надничаше в бездната.
— Да кацнем някъде другаде? — продължи Скот с напрегнат тон. — Без парашути това е самоубийствена мисия, независимо от всичко друго. Аз… определено не бих искал… да умра, но ако не получим тяхната помощ, не виждам друга възможност, освен да ви изритам от самолета и да довърша всичко сам. Ще бъде нелепо всички да загинем. Искам да кажа, че не е задължително това да бъде изпълнение в стил „камикадзе“. Все още би трябвало да има някаква, макар и крехка надежда, че това обратно броене до взрива може да приключи без да се случи нищо.
— Знаеш много добре, че това е невъзможно, Скот — сопна му се Док. — Намерили са следи от ядрен материал, не помниш ли? Засекли са го в Маями и в дома на семейство Хенри. Никой не зарежда фалшива бомба с плутоний.
— Добре.
Скот пое дъх на пресекулки.
— И тъй, момчета, помогнете ми да реша: това е неизбежно. Ще бягаме ли, или ще им се доверим?
Последва напрегнато мълчание, което сякаш продължи цяла вечност; в това време Линда се върна в кабината и мълчаливо зае мястото си зад Скот. Сериозността на момента бе очевидна и тя не каза нищо, като забеляза израза на примирение у Джери и трудно потиснатата емоция, изписана по обветреното лице на Док.
Джери Крисчън въздъхна дълбоко.
— Прав си, Скот. Без помощта им…
— Но ако ни вкарат в капан — рече Док, — дори ако се измъкнем навреме, онези идиоти сигурно ще взривят устройството.
— Ти за какво решение си, Док? — попита тихо Скот.
Док поклати глава и се разсмя — тъжен, саркастичен, примирен смях.