Проектът „Медуза“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-070-1
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проектът „Медуза“». Краткое содержание книги:
Когато младият капитан Скот Макей открива в товарния отсек на своя боинг 727 подменен контейнер, натъпкан с неизвестна апаратура, още никой не подозира какво изчадие на зловещата Медуза се е пръкнало на борда… Скоро във вихрения екшън ще се включат пилоти, учени, военни, сенатори, правителството: всички сили са мобилизирани в бясна надпревара с времето, за да предотвратят задействането на проекта „Медуза“, пред който бледнее дори взривът на водородна бомба. Часовниковият механизъм е задействан — и всичко е в ръцете на шепата обречени… да се справят или да загинат заедно с половината човечество.
— Сър, знам, че сте били пилот от ВВС, знам, че сте полковник от запаса, но с цялото ми уважение, никога не сте служили като старши офицер в щаба и, честно казано, не мисля, че разбирате с какво си имаме работа в момента.
Президентът се наведе напред.
— Вие сте прав, генерале, губим си времето, тъй че няма да позволя това да продължава. Досущ като всеки висш генерал в цитаделата на Пентагона, вие сте си въобразили, че никой освен вас не разбира какво правите, особено пък цивилните въздухари, а сред тях най-малко пък — политиците. Оценявам високо искреността ви, но разбирам всичко много добре. Разбирам и по-добре от вас какво се случва на вашето равнище, тъй като бях член на това братство и знам колко неефективна всъщност е вертикалната военна структура. За да се издигне човек до щаба на ВВС, се изисква много повече от дисциплина. Иска се доброволно подчинение на личността, готовност да излъжеш началника си и желанието да прегърнеш опасната идея, че военните могат да бъдат оправдани, като лъжат обществото, Конгреса и президента, ако сметнат това за необходимо, за да могат да действат така, както смятат, че ще е най-целесъобразно за самите тях.
— Сър, мисля, че казаното от вас е прекалено и звучи като клевета.
— Но е вярно. Генерале, аз съм най-лошият ви кошмар. Завършил съм всички професионални курсове във Военния колеж, както и в Генералщабната академия. Член съм на онова братство, което познава тайните ръкостискания, ала не приема обета за мълчание. Бих ли могъл да ви напомня, че президентът е и върховен главнокомандващ? Аз трябва да гледам гората, докато вие сте се вторачили в дърветата. Ето защо нашата свобода зависи от непрекъснатия граждански контрол върху военните, а аз пък имам шанса да съм единственият държавен глава през последните четирийсет години, който притежава достатъчно военен опит, за да разбере и двете страни. Ще се заемем с колективните ви грешки по-късно. И знаете ли, генерале, няма да си губя времето с дреболии. Аз просто съм първият главнокомандващ след Айзенхауер, който не може да бъде заблуден.
Генерал Кини овладя гнева си и сведе поглед към масата, за да се успокои, преди да изправи рамене и да погледне отново към президента.
— Вие поискахте нашите препоръки, господин президент.
— Точно така.
— Препоръчвам да изоставим идеята за обезвреждане на бомбата и да се съсредоточим върху въпроса как да я изхвърлим в Атлантика колкото е възможно по-надалеч. Разполагаме с двама пилоти с опит в специалните операции, които са в „Сеймур-Джонсън“. Те вече са на борда на КС-10. Имат парашути и спасителна екипировка на борда и могат да бъдат изпратени там, където командирът на 727 поиска да се срещне с тях. Доброволно заявиха участието си по-рано. Единият дори има опит в пилотирането на Боинг-727.
— Нима? — рече с престорена подигравка президентът. — Искате да ми кажете, че единият от тях е някакъв скапан запасняк?
Генералът замълча и преглътна, преди да отговори.
— Да, сър. Той е пилот от гражданската авиация.
— Само като си помисли човек! — рече президентът и вдигна вежди. — Запасняци, които могат да дадат такъв уникален принос. — Наведе се напред и тонът му се сниши до съвсем сериозни нотки: — Обещавам ви, момчета, че в близко бъдеще ще обсъдим по-сериозното участие на запаса. Продължете.
Генералът си даде сметка, че трябва да запази самообладание. Стисна зъби, пое дъх и продължи:
— Нашият план беше да прехвърлим бомбата на С-141, но ако се окажеше, че това ще отнеме твърде много време, можехме да свалим цивилните от самолета и да направим онова, което предложи командирът на гражданския самолет: да го насочим на изток, екипажът да скочи с парашути, когато е изминато достатъчно разстояние, за да се осигури безопасността на брега.
— Нямаше ли някакъв проблем с пейсмейкъра? С пейсмейкъра на съпругата на учения?
— От ФБР смятат, че е номер.
— Дотук съм напълно разочарован от действията и на ФБР. Ами ако бъркат?
— Ами… бихме могли навярно да направим така: екипът да вземе жената и тя да скочи заедно с тях.
— А ако не е блъф, няма ли бомбата да избухне веднага, щом тя напусне самолета?
Генерал Кини се обърна към един от помощниците си, който му прошепна нещо в ухото. Веднага след това отговори:
— Съобщиха ми, че ФБР имат план да подменят излъчвателя от пейсмейкъра, за да могат да я измъкнат. Мисля, че този план е бил част от идеята да бъде арестувана.